Това е било мотото ми цял живот. Когато нещата ставаха наистина трудни, винаги се случваше нещо, което ми помагаше да продължа напред. Дали се появяваше човек, с нужния отговор, или получавах помощ от неочаквано място, някак всичко си идваше на мястото. Невинаги ставаше каквото исках, но впоследствие откривах, че е станало онова, от което съм имала нужда. Често нещата, за които неистово копнеех, се превръщаха в проклятие, а онези, от които бягах, се оказваха благослов. Научих се да приемам с благодарност случващото се, защото от личен опит разбрах, че съдбата често е по-мъдра от нас. Вярвам, че най-накрая всичко ще е наред, а ако не е наред, тогава това не е краят.

От ранна възраст книгите бяха най-любимото ми занимание. Сама се научих да чета, когато бях на пет, и оттогава не съм спирала да откривам радост, утеха, мъдрост и любов в книгите. Страстта ми към четенето често ме караше да осъмвам с книга в ръка или да се рея в облаците, разигравайки наум любим сюжет. Нещо повече, превърнах хобито си в професия и почти 17 години работих като отговорен редактор в две чудесни издателства – първоначално в „Хермес“, а сетне в „Изток-Запад“. Имах невероятната привилегия да се потопя в необятната световна книжна съкровищница, да избера и изработя някои от най-силните заглавия на пазара. Всичко това ми помогна не само да израсна професионално, но и да разширя светогледа си. Станах своего рода ковчеже за чужди мъдри мисли, които мога да извадя по всякакъв повод. Всеки човек е жива книга – каза ми една приятелка, - но ти си цяла библиотека. Няма проблем, който не мога да разнищя, стъпвайки върху една или друга ценна творба.

Ето защо реших да започна нова глава в собствената си история: да проверя на практика всички истини, до които съм стигнала. Затова и създадох този блог – за да споделя наученото и да открия съмишленици. Вярвам, че всеки трябва да е герой поне в собствения си живот, а защо не и в чуждия. Добротата е заразна, а както казва Буда: ако запалиш светлина за някой друг, тя ще озари и твоя път.

За мен този блог е огромно предизвикателство – да изляза извън уюта на познатото и да прекрача в незнайното. Да престана да преживявам чуждите истории, разказани в книгите, а да започна собственото си духовно пътуване. Според големия митолог Джоузеф Камбъл, пътуването на героя всъщност е архетипен модел, който всички герои, независимо от времето и културата, неизменно следват. Предприемат пътешествие, което ги изкарва извън обичайните рамки. Навлизат в чужди земи, сблъскват се с най-големите си страхове и изживяват безброй приключения. По пътя срещат нови приятели и съюзници, които им помагат да продължат напред, но и силни врагове, които проверяват силата и решимостта им. Минават през изпитания, които ги предизвикат да дадат най-доброто от себе си, ако искат да оцелеят. В края на пътуването вече не са същите – израснали са и са открили себе си, а понякога дори са спасили света от гибел и разруха.

Или поне са спасили собствения си свят😊.

Макар да не ни се вярва, във всеки от нас се крие герой, който животът всячески се опитва да извади наяве. Всички сме дошли на тази прекрасна земя да се учим, да обичаме, да творим… Всеки има своя уникален дар, своя скрит потенциал, но страхът ни пречи да го проявим. Понякога е нужна невероятна смелост, за да живеем своята истина. Ако обаче открием съмишленици и обединим усилия, тогава не само ще успеем да направим живота (си) по-добър, но и света по-хубаво място. Ще сътворим собствени чудеса.

Готови ли сте за приключение?

Време е да открием героя в себе си.