ОСЪЗНАВАНЕ

Антъни де Мело

Искате да се събудите? Искате щастие? Искате свобода? Ето какво: освободете се от грешните си представи. Вижте истинската същност на хората. Ако успеете да видите собствената си същност, ще можете да разберете и всички останали. И тогава ще ги обикнете. В противен случай ще трябва през цялото време да се борите с грешните си представи за тях, с илюзиите си, които са в непрекъснат конфликт с действителността.

Случвало ли ви се е да четете книгa с огромен интерес, преживявайки всяко изречение, докато вътрешният ви коментатор непрестанно ви прекъсва с възторжени възклицания: „Да, точно така е! Как не съм се сетил, толкова близо до ума е?! Колко добре казано, сега вече всичко ми е ясно…“?

Точно така се чувствам, като чета „Осъзнаване“ на Антъни де Мело. Всеки негов аргумент като че дърпа струна в душата ми и малко по малко, с всяка следваща страница, музиката става все по-красива. Колкото пъти да го чета, все откривам нещо ново – сякаш в мелодията се включват нови и нови инструменти. Препрочитайки я, вече слушам симфония 😊.

Сигурна съм, че всеки страстен читател има подобно заглавие, което се е появило в точния момент, за да му даде отговорите, които търси. Иронията тук е, че направих тази книга преди няколко години. И тогава много ми допадаше, но сякаш все нещо ми убягваше. Сега, препрочитайки я, като че всичко дойде на фокус. Може би просто най-накрая съм била готова да понеса истината:

Онова, от което най-много имаме нужда, за да се събудим, не е нито енергия, нито сила, нито младежка жизненост, нито дори висок интелект. Онова, от което най-много имаме нужда, е готовността да научим нещо ново. Вероятността да се събудим е правопропорционална на обема от истина, която можем да приемем, без да бягаме от нея. Колко сте готови да понесете?

Явно тогава не бях готова да понеса истината. Пробуждането, както казва Антъни де Мело, е неприятна работа. Налага се да се откажеш от илюзиите, които си имал за себе си и за света, от претенциите и очакванията си за другите, а това никак не е лесно. Означава да си готов да поемеш отговорност за себе си и своето щастие, като спреш да си търсиш оправдания.

Искате ли да промените света? Защо не започнете от себе си? Можете първо себе си да промените. Но как? Чрез наблюдение. Чрез разбиране. Без намеса и критична преценка от ваша страна. Защото, ако преценявате нещата критично, няма да ги разберете.

Обикновено не сме готови да видим цялата истина, предпочитаме половинчати истини, полуистини, удобни истини, но най-вече – своите истини.

Единственият начин някой да ви помогне, е като оспори представите ви. Ако сте готови да слушате и ако сте готови представите ви да бъдат оспорени, има едно нещо, което можете да направите, но за което никой не може да ви помогне. Кое е това най-важно нещо? Нарича се самонаблюдение.

Толкова сме свикнали да търсим щастието извън себе си: в постижения, придобивки, вълнуващи преживявания и пр., че звучи направо като кощунство да ни се каже, че то винаги е било тук, на наше разположение, просто не сме знаели как да стигнем до него.

Не е нужно да правим нищо, за да постигнем щастие, защото щастието не може да бъде постигнато. Знаете ли защо? Защото вече го имаме. Как може човек да постигне нещо, което вече има? Но защо тогава не изпитваме щастие? Защото трябва да се освободим от нещо. Трябва да се освободим от илюзиите. За да сме щастливи, не е нужно да прибавяме нещо, а да се освободим от нещо. Животът е лесен, животът е хубав. Труден е само през призмата на нашите илюзии, амбиции, алчност, копнежи. А на какво се дължат те? Дължат се на това, че се идентифицираме с всевъзможни етикети!

Антъни де Мело е йезуитски свещеник, психотерапевт и познавач на източните традиции, който първи въвежда практиката за осъзнатост на Запад. Често използва притчи и истории, за да илюстрира идеите си. Хвърляйки мост между духовните традиции на Запада и Изтока, на религията и на психологията, на вечното и прозаичното, той ни показва как да се пробудим за реалността. Нужно е да направим само четири стъпки:

1. Да определим отрицателните чувства в себе си;

2. Да осъзнаем, че те са във нас, а не в света около нас, не във външната действителност;

3. Да не ги приемаме като важна част от „аз“; защото тези неща идват и отминават;

4. Да разберем, че когато ние се променим, всичко ще се промени.

Едновременно проникновена, забавна и мъдра, книгата на Антъни де Мело ни провокира на всяка страница. Кара ни да осъзнаем, че с нищо не сме по-добри от останалите – егоисти сме като всички хора. В същото време ни показва и величието, скрито във всеки от нас. Именно в нас и в никой друг се крие и средството за спасение: като смъкнем превръзката пред очите си и видим истината за себе си. Като престанем да тропаме с крак светът да се промени, за да се почувстваме добре, а да се променим самите ние.

Толкова често се сърдим на другите, обвиняваме другите, обвиняваме живота, обвиняваме обществото, обвиняваме съседа си. Така никога няма да се променим; ще останем в плен на кошмара си, никога няма да се събудим.

Още дълго мога да продължа, но това означава да цитирам цялата книга. 😆

На всяка страница има бисер след бисер – вие сами ще решите кое е вашето съкровище.

Само така ще направите скока от:

Чувствам се добре, защото светът е наред.

До:

Светът е наред, защото се чувствам добре.

❤️

А ако искате да си говорим за тази и други ценни книги, заповядайте на моята фейсбук страница „Пътят на героя“ или в блога ми, където ще откриете още книжни ревюта. Животът е изумителен, но понякога е нужна правилната книга, за да сменим перспективата и светът най-после да дойде на фокус.