ЕДИН АРИСТОКРАТ В МОСКВА

Вишински: Защо написахте стихотворението?

Ростов: То само пожела да бъде написано. Просто така се случи, че седях на едно определено бюро, в една определена сутрин, когато то реши да наложи това свое желание.

И аз така! След поредното ми препрочитане на книгата, ревюто само реши да бъде написано! И да си призная публично за една от най-големите грешки, които почти допуснах в работата си на редактор.

Всичко започна с… раздразнение. Гледам го този роман в класациите седмица след седмица и се инатя да го проуча, макар че това ми е работата. Защо ли? От предразсъдъци! Прочетох, че действието се развива в Москва след октомврийската революция. Признавам, историята на граф Ростов, затворен с години в един хотел, ми се стори интересна (открих и бегла прилика с филма „Грандхотел Будапеща“). Само че кой е авторът? Някакъв си американец! 👎Какво ли пък разбира един американец от историята, културата и духа на Русия? Ние, които сме славянски братя, нас питайте, ние знаем!!!

И след като се инатих доста време, а книгата продължаваше да се радва на отлични отзиви, в един момент професионализмът ми надделя и, макар и неохотно, разтворих страниците на тази книга. Боже, какъв урок по смирение получих! 🫣И така:

През 1922 г. граф Александър Ростов, който след Октомврийската революция живее в хотел Метропол в Москва, е призован пред болшевишки трибунал. И както самият той разказва:

…бях поканен в Кремъл на разговор на четири очи. Там неколцина надлежно натоварени служители на сегашния режим решиха, че заради престъплението да се родя аристократ, трябва да бъда осъден да прекарам остатъка от дните си… в този хотел.

Забранено му е да напуска Метропол, принуден е да се прости с просторния си апартамент и да се премести тъмна таванска стаичка. Граф Ростов е ерудиран мъж и истински аристократ: с изтънчен вкус и отлични маниери, а най-добрият белег на доброто възпитание, е неизменно ведрото разположение на духа. Изправен пред тази невероятна промяна, той е принуден да постави на изпитание основното си правило: ако един човек не подчини обстоятелствата на волята си, обстоятелствата ще подчинят него.

Ростов има само един избор: да надмогне обстоятелствата и да открие нов смисъл в живота, или да се признае за победен и да напусне сцената на живота. Но съдбата е капризна и непредвидима – графът ще открие приятелство, където най-малко очаква – в лицето на едно деветгодишно момиче. Именно тя ще му отвори вратата към един нов, непознат за него свят. Любовта също чака скрита в сенките, трябва само да се откаже от предразсъдъците. И в ограниченото си съществуване графът прави най-важната стъпка - разширява вътрешните си хоризонти, превръщайки недостатъците на положението си в преимущества.

Това им е работата на времената, да се променят. А работата на един аристократ е да се променя заедно с тях.

Разказана в продължение на над 30 години, историята на граф Ростов се разгръща на фона на историческите промени в Съветския съюз от края на революцията до средата на 50-те години на миналия век. И въпреки че случващото се в страната е дадено само като фон, читателят получава добра представа за историческите събития в Русия по онова време. Освен това авторът е много добре запознат с произведенията на най-големите руски творци: Толстой, Пушкин, Достоевски, Чехов, Гогол, Ахматова, Чайковски, Римски-Корсиков и др. и ненатрапчиво, но много уместно прави препратки към техни творби. Успява да постигне и едно описание на руския бит и душевност, каквото трудно може да се очаква от чужд автор, особено американски, но го прави убедително и достоверно.

Толкова за това, кой може и кой не може да напише добра книга, съдейки по неговата националност. 😧

Докато тя говореше, трябваше отново да признае колко е благоразумно да не избързваш с преценката.

В края на краищата какво може да ни даде първото впечатление за някого, когото току-що сме срещнали за минута в хотелското фоайе? Всъщност какво може да ни разкрие първото впечатление за когото и да било? Ами не може да ни каже нищо повече, отколкото един акорд за Бетховен или един щрих за Ботичели. По самата същност човешките същества са тъй капризни тъй сложни, тъй приказно противоречиви, че заслужават не само нашата оценка, но и нашата преценка – и нашата непоколебима решителност да се въздържаме от мнение, докато не сме общували с тях във всяка възможна обстановка и във всеки възможен час.

И тъй, след като пообщувах отблизо с книгата и я изработих с особено внимание, смятам, че вече имам право на преценка. И тя е, че „Един аристократ в Москва“ е великолепен роман, с невероятно богат език, пълнокръвни образи и интересни препратки към руската история, литература и култура. Книгата би доставила истинско удоволствие на интелигентния читател, който би могъл да оцени както виртуозния език и остроумието на автора, така и богатството от идеи. Историята е леко неправдоподбна, признавам, но красиво и вдъховяващо неправдоподна. Аз, която щях да проверявам автора дали си е научил урока по руска история, узнах много неизвестни за мен любопитни факти (за смирението - виж по-горе ☹).

Бих могла да добавя още хвалебствия за книгата, но не искам да поставям на изпитание търпението на читателите си, защото, както казва граф Ростов:

Ако търпението не се изчерпваше толкова лесно, едва ли би било добродетел.😂