ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ РАЯ

КОГАТО СВЕТЪТ ТИ СЕ РАЗПАДНЕ, най-трудната част е да намериш нови причини да харесваш живота. Което обикновено минава през нови начини да харесваш себе си.

Рая зацикля в трудната част точно колкото да извади спомените за собствените ми разпади, до последната отломка.

СПАСИТЕЛЕН ПЛАН се появява със стил и се намърдва в романа почти като самостоятелен герой. След плахите ПЪРВИ СТЪПКИ Рая събира сили да съблече няколко слоя заблуди и да прозре, че НИЩО НЕ Е ТАКОВА, КАКВОТО ИЗГЛЕЖДА.

Това са първите 4 глави от "Завръщане към РАЯ".

Гледам да нямам очаквания, но страстта на Vera Yanchelova към смисъла, философията, себеизучаването, плюс факта, че за нея книгите са били професия и кауза цели 16 години, ме заредиха - без да питат - с определена настройка.

Още първите глави прескочиха летвата.

Не усетих как историята ме увлече и кога започнах да й се наслаждавам ту като читател, ту като пишеш човек, ту като психолог. Романът ме засмука с ненатрапчива мъдрост, очарователно чувство за хумор, щедри дози свежа самоирония, с персонажи, които ми се прииска да познавам лично, места с аромат на жасмин, невъобразими гледки и тайни пътечки, откъдето си тръгвах с неохота.

Всичко в тази книга е повече, отколкото изглежда на пръв прочит.

ПРИЯТЕЛИТЕ са семейство и дебнат отвсякъде.

НЕПОЗНАТИТЕ се появяват като светеща маркировка по пътя, още докато пътят се преструва на случаен маршрут за разхождане на кучета.

РАЯ е МНОЖЕСТВЕНА ЛИЧНОСТ с аналитичен, респектиращ и безцеремонно зъл вътрешен глас, който с безброй кандърми ѝ позволява НОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ, за да открие чрез тях НОВА НАДЕЖДА, докато не спира да търси ЗНАЦИ ПО ПЪТЯ.

РОШКО пък е ЕДНО МАЛКО ЧУДО, което я учи да ПЪТУВА НАВЪН И НАВЪТРЕ, да си БРОИ ДАРОВЕТЕ и да ТАНЦУВА С ЖИВОТА, защото ако го погледнеш съвсеееем отблизо, без страх и предубеждение и най-вече без да бързаш, животът ти дава отговори на всички важни въпроси.

Кой съм аз отвътре?

Защо правя грешка след грешка?

Нямат ли край уроците ми и толкова ли не може да се измисли начин да не болят?

Как да ПРАЗНУВАШ ЖИВОТА?

Как да УЛОВИШ МИГА?

Романът започва и завършва с благодарност, а по средата има от всичко, но в най-големи дози обич, помиряване със страхове и упражнения по доверие - в себе си, в живота и в интуицията.

Прочетох последната страница и се върнах на посвещението:

"На баща ми,

който ми показа красотата на света,

и на майка ми,

която ме научи да виждам със сърцето."

Това дооформи мислите, с които ме остави книгата:

Ето така се живее. Така се създава смисъл.

Така се показва красотата на сърцето.

автор: Мия Сердарева