СВРЪХЕСТЕСТВЕНИЯТ ЧОВЕК

Ние не възприемаме реалността съобразно това, което тя е, ние я възприемаме съобразно това, което сме ние.

                                               Джо Диспенза

Преди да започна ревюто си за „СВРЪХЕСТЕСТВЕНИЯТ ЧОВЕК“ на Джо Диспенза, искам да благодаря на онези читатели, които в коментари към ревюто ми за „Силата на настоящето“ на Екхарт Толе, ми препоръчаха това заглавие. Бяхте напълно прави, книгата е точно в посоката, зададена от „Силата на настоящето“, надграждайки и добавяйки практически пътища за достигане на този вътрешен покой, който Толе нарича „присъствие“ в настоящия момент.

За пореден път се уверих, че истината е една, но пътищата към нея са безброй. Всеки може да следва своята собствена нишка, според нагласите, предпочитанията, природата и личния си опит.

Джо Диспенза изследва влиянието на съзнанието върху реалността от научна гледна точка. Неговата теория за взаимовръзката между материята и съзнанието само потвърждава това, което езотериците отдавна твърдят, а именно че: „съзнанието определя битието“. Той обаче поднася тази истина пречупена през призмата на науката – с научен език и доказателства. И най-големите скептици трудно могат да оборят тезите му, защото са подкрепени с факти.

Екхарт Толе от друга страна споделя своя опит на човек минал през всички изпитания на егото и получил просветление. Той описва пътя на себереализацията и предоставя стъпките, чрез които можем да стигнем до истинската си природа. Прозренията му са невероятно задълбочени и, ако се разберат и приложат, могат до доведат до трансформация на съзнанието.

Дон Мигел Руис пък ни показва реалността през очите на индианските шамани. Книгите му носят мъдростта на толтеките, предавана от поколение на поколение нагуали, или хора на знанието. Те могат да ни помогнат да се освободим от лъжливите представи за себе си и да пресътворим живота си.

Три пътя, три традиции, три начина на изразяване, а всички по същество казват едно и също. Според тях живеем в една илюзия, която ведите наричат „мая“, толтеките - „паразитът“ или „митоте“ – общата заблуда, на запад вероятно би могла да се нарече „колективното несъзнавано“, а отнесено до конкретния човек, е равна на „егото“.

Различна терминология за масовата „хипноза“, в която живеем и припознаваме за реалност. Това, което смятаме за своя индивидуалност, всъщност е само една съвкупност от мнения, съждения, представи, която няма нищо общо с действителността, нито с истинската ни същност. И Диспенза, и Толе, и Руис се опитват да ни извадят от капаните на ума и да ни пробудят за реалността на безсмъртната ни природа.

При положение че мислите и чувствата излъчват своеобразна електромагнитна сигнатура, която влияе на всяка област от живота ви, ако излъчвате една и съща електромагнитна енергия, животът ви никога не се променя. Може да се каже, че енергията ви се равнява на всичко в отминало-сегашната реалност и вие продължавате да пресъздавате миналото. Това обаче не е единственото ограничение, което създавате. Когато насочите цялото си внимание и енергия към външния свят и продължавате да реагирате на едни и същи условия по един и същи начин – а именно в състояние на хроничен стрес, което поддържа мозъка в постоянна възбуда, вътрешният свят губи баланс и мозъкът започва да работи неефективно. Така и вие губите своята ефективност за сътворяване на каквото и да било. С други думи, вместо да сте създател на живота, вие ставате негова жертва.

Джо Диспенза

 

Внимание: умът е великолепен инструмент, ако бъде използван правилно. Но при неправилна употреба става крайно разрушителен. По-точно казано вие не толкова използвате неправилно ума си, дори обикновено изобщо не го използвате. Той използва вас. Това е болестното. Вие си мислите, че сте вашият ум. Това е заблуда. Станали сте подвластни на инструмента.

Екхарт Толе

Не можете да се промените като просто поискате да го сторите. Не, трябва да поставите под съмнение представата си за себе си, особено убежденията, които ограничават проявленията на живота ви.

Дон Мигел Руис

Откривате ли приликата?

Същото твърди и Айнщайн: Нито един проблем не може да бъде решен със същото ниво на съзнание, с което е бил създаден.

Ето защо, ако искаме да се променим, ако искаме да опознаем истинската си същност, нужно е да преминем на качествено ново ниво на съзнание.

Спомняте ли си култовата сцена от Матрицата? Когато героят трябва да избере между червеното хапче, което ще го изведе от Матрицата и ще му покаже истината, или синьото –  с което ще продължи да живее в блажено неведение. 

Книгите на Диспенза, Толе и Руис са като червеното хапче. Отворим ли някоя от тях, времето ни на невежество приключва. Вече няма да имаме оправданието, че „не знаем какво правим“. Истината ще ни направи свободни. Трябва обаче да сме готови да платим цената – да се простим с илюзиите си и да открием ново мерило за щастие и успех. Точно както и във филма, веднъж прогледнем ли, няма връщане назад.

*

Четейки Диспенза, Толе и Руис един след друг, си представих планина, по билото на която криволичат различни пътеки. Всяка от тях може да ни изведе на билото, но минава през различни трасета и разкрива специфични гледки. Стигнем ли до върха обаче, тогава всичките пътеки се сливат в едно –  в ново разбиране за себе си и за света.

Книгите на всеки от тези трима автори, могат да доведат до пробуждане на съзнанието, като парадоксално успяват да разширят перспективата ни като едновременно с това смалят егото ни. С тяхна помощ можем да начертаем нови невронни пътеки в мозъка си.

Ако ученето означава създаване на нови синаптични връзки, то колкото повече научавате за нещо, толкова по-способни сте да го оцените, да го осъзнаете и да го изживеете, защото можете да го обработвате с по-голям набор от невронни мрежи. Актът на ученето променя или обогатява житейският ви опит – ако не научите нещо ново, той вероятно ще остане същият, тъй като ще възприемате реалността с помощта на старата си невронна мрежа. Знанието предхожда развиването на вашите изживявания.

Джо Дизпенза

Невероятно задълбочени и обогатяващи, тези книги могат да променят възприятието ни на реалността и за нас самите. Единственото условие е да се приложи знанието на практика. Защото те само показват пътя, а от нас се очаква да го извървим.