ТВОРЧЕСТВОТО - начинът да си

Изкуството е нашият портал към невидимия свят.

Рик Рубин

Когато ми попадна книгата на Рик Рубин, нямах големи очаквания. Може авторът да е голямо име e в света на музиката, но какво можех да открия аз за себе си в книга, написана от музикален продуцент, пък било то и гениален.

Много, оказа се.

Четох някъде, че най-важното нещо за израстването на човека е отношението, защото както правиш едно нещо, така правиш всяко нещо.

Явно е вярно, защото това литературно произведение, сътворено от човек, който разбира от музика, се оказа също толкова гениално, пък макар и в съвсем различен жанр. Уж е книга за творчеството, но в действителност е книга за живота. При това изключително проницателна, задълбочена и вдъхновяваща. Защото да си човек, означава да си творец. Въпросът е какво всъщност ще сътвориш от живота си: шедьовър или евтина имитация? Произведение на изкуството или негово пошло подобие?

Умението да твориш не е свързано изключително с това да правиш изкуство. Ние всички творим ежедневно.

Всички ние сме творци, макар че не го съзнаваме. Дали ще напишеш стих, ще направиш вкусно (или отвратително) ястие или ще подредиш артистично масата – това са все творчески дейности. Как ще се облечем, ще напишем съобщение или ще декорираме дома си, е форма на себеизразяване, акт на сътворение.

Да сътворяваш означава да създаваш нещо, което не е съществувало до този момент. Това би могло да е разговор,  решение на даден проблем, бележка за приятел, пренареж­дане на мебелите в една стая или нов маршрут до вкъщи, за да избегнеш задръстване.

Всички ние сме уникални, макар че живеем в свят, който се мъчи по всякакъв начин да ни унифицира. Да успеем да съхраним, да обикнем и да развием своето различие, може да ни донесе именно това усещане за удовлетворение, което цял живот ни убягва. Защото често пренебрегваме творческия си импулс, нуждата да оставим своя следа в този свят. И опитвайки се да бъдем нещо, което не сме, губим своята идентичност и в крайна сметка – своята креативност.

Вместо да звучим като останалите, трябва да ценим собствения си глас. Да го развиваме; да го обичаме.

Може би, ако разберем механизмите на творчеството, бихме могли да освободим собствената си креативност, да открием своята форма на себеизразяване и да развием потенциала си. Защото:

 Ти си част от нещо много по-голямо, отколкото може да се обясни – свят на ог­ромни възможности.

Именно това е голямото постижение на Рик Рубин: описва творческия процес с такова разбиране и проникновение, че всичко, което преди е било само мъглява идея, придобива яснота. Това, което сме усещали инстинктивно, намира своето обяснение. Когато разберем какво представлява творческия процес и следваме неговия ритъм, тогава започваме да осъзнаваме колко богат на идеи и вдъхновение е нашият свят. Нужно е обаче да забавим темпото, да освободим съзнанието и да настроим сетивата си.

Талантът е способността да оставиш идеите да се материализират чрез теб.

*

Но как да уловим сигнал, който нито може да се чуе, нито да се опише? Отговорът е: като не го търсим, нито като се опитваме да предскажем или анализираме пътя си към него. Вместо това трябва да отворим пространство за него – пространство, което е толкова свободно от обичайното препълнено състояние на съзнанието ни, че действа като вакуум. То направлява идеите, които вселената ни предоставя.

Истинските творци са изключително чувствителни. Техните сетива са по-фино настроени да резонират с вибрациите на вселената. Това им позволява да улавят идеите от невидимите светове и да ги претворяват във видимия свят Това обаче е дарба и проклятие – тъй като са надарени с огромна чувствителност, това означава и огромна ранимост, което може да превърне живота им в истински ад. Именно затова мнозина се опитват да запушат каналите, които ги свързват с по-висшите светове, за да се предпазят и съхранят. Само че имаш ли я онази завъртулка в душата, творчеството ще те намери само.

Ако там, където другите виждат съвсем малко или нищо, вие виждате страхотна красота или болка, значи постоянно се налага да се справяте със силни чувства. Тези емоции могат да бъдат объркващи и съкрушителни.

Понякога обаче импулсът за творчество е толкова силен, че дори инстинктът за самосъхранение не успява да го заглуши. И тогава се намесват още по-мощни сили: липсата на вяра в себе си. Страхът, че не си достатъчно добър. Усещането за самота.

За съжаление точно тук спират мнозина потенциални творци, отчаяни, че онази прекрасна идея, която ги е подтикнала към творчество, изглежда толкова уродливо, когато се опитата да я реализират: бледо копие на грандиозното видение в съзнанието им. И обезверени отказват да продължат, без да знаят, че вината не е тяхна. Че не става въпрос за липса на талант или визия, а за закономерна последица от пренасяне на идеите от света на духовното в света на материалното. Така, стремейки се към идеалното, често пропускаме възможното. Дори и несъвършени, нашите творби може да са красиви, силни и въздействащи.

Ако разполагате с несъвършена версия на произведе­ние, което истински обичате, може да се окаже, че когато най-сетне ви се струва съвършено, вече не го обичате по същия начин. Това е знак, че творбата ви е трябвало да бъде точно такава – несъвършена. Смисълът на съществу­ването ѝ не е в съвършенството.

Не важи ли това по принцип и за живота? Нужно ли е да сме съвършени, за да сме обичани и ценени. Не е ли именно нашето несъвършенство, което ни прави уникални?

Или все си казваме, че още не сме готови да се гмурнем в живота пълноценно. Че има още да учим. Критикът в нас ни възпира преди дори да сме опитали, а идеалният момент никога не идва.

Склонни сме да вярваме, че колкото повече знаем, тол­кова по-ясно виждаме какви възможности имаме. Но това не е така; невъзможното става достъпно само когато опитът ни не ни е внушил ограничения.

В това да не знаеш се крие огромна сила.

*

Когато прочетох тази книга, бях толкова въодушевена, толкова вдъхновена, че някак исках да проверя идеите ѝ в живота си. Това бе и едно от последните заглавия, които избрах за издателство „Изток-Запад“, преди да се впусна в собственото си творческо приключение. Сега, почти година по-късно, когато чета книгата от гледната точка на човек, живял тези идеи, мога да кажа с чисто сърце: истина е, те действат. Книгата е не само пътеводител в света на твореца, а пътеводител в живота като цяло. Защото всички ние творим собствената си реалност и, ако знаем тайната на творчеството, може да сътворим своя истински шедьовър – живот на красота и съзидание.

Целта не е да се научим да имитираме величие, а да ка­либрираме вътрешната си мярка за величие, за да можем правилно да правим хилядите избори, които може накрая да ни отведат до собственото ни велико произведение.