СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО

Казват, че когато ученикът е готов, учителят се появява.

Бих перифразирала тази мисъл на: когато читателят е готов, книгата се появява.

Само така бих могла да обясня защо след толкова много прочетени книги, години на духовни търсения и прецизно пресяване на най-доброто на книжния пазар, ми е убягнала книгата на Екхарт Толе. Разбира се бях чувала за нея, но представата ми се градеше само на чужди отзиви.

Сега разбирам защо съм я пропуснала. 🫨

Явно е една от онези магически книги, които сами те намират, когато си готов. Трябвало е първо сама да се убедя каква мощ се крие в Настоящето, преди да мога да разбера написаното.

Както в книгите на Тери Пратчет: първо правиш магията, а след това се мъчиш да разбереш как си го направил.

Екхарт Толе потвърждава съждението ми:

Вярвам, че тази книга ще намери пътя към онези, които са готови за подобна радикална промяна и ще я катализира.

Преди известно време, когато животът ми беше станал непоносим, открих, че единственият начин да продължа да функционирам нормално, е да се приютя в настоящето. Да спра да съжалявам за миналото и да се тревожа за бъдещето, а да уловя момента и да присъствам с цялото си същество тук и сега. Само така можех да овладея демоните на ума си.

Всъщност още щом престанете да съдите, приемайки това, което е, вие се освобождавате от ума. Отваряте място за любов, радост и мир.

Още с отварянето, тази книга направо ме отнесе. Сигурна съм, че ако я бях прочела преди години, щеше да ми хареса, да ме впечатли, но едва ли щеше да има този поразителен ефект върху мен. Толкова наситена със смисъл и така проникновена е, че направо размести пластовете в съзнанието ми. Tя ми обясни какво всъщност е станало, когато спрях да пътувам из времето и ми показа огромното значение на случилото се. Позволи ми да задълбоча разбирането си за силата на настоящето и да превърна осъзнаването си в начин на живот.

Основната пречка срещу пълноценния живот е умът ни, който непрестанно броди между миналото и бъдещето. Именно той ни вкарва в капаните на болката и страданието, разказвайки ни небивалици, на които вярваме. Как обаче да осъзнаеш колко зловреден може да е умът ти, използвайки пак него да го разконспирираш. Именно умът ни вкарва в капана, а се налага да разчитаме на него, за да се измъкнем. Какъв парадокс! Подобно на съдия, който съди сам себе си. Или като барон Мюнхаузен, който се изважда сам от блатото, теглейки се за косата. Както казва и Айнщайн:

Не можем да решим проблемите чрез същото мислене, чрез което сме ги създали.

Ето това е голямото постижение на Екхарт Толе – показва ни как да разобличим нашия рационален ум, да разгадаем механизмите му и да минем отвъд него. Нещо като дзен коан – парадоксална гатанка, която блокира ума, за да стигне до чистото съзнание. Като „да чуеш звука от пляскането на една ръка“. Както и да разбереш написаното в книгата без да използваш ума си. Направо умопомрачително 😵‍💫

Тъй като всеки човек носи вътре в себе си семето на просветлението, аз често се обръщам към онзи, който знае вътре във вас, който се крие зад мислещия – дълбокото „аз“, което веднага разпознава духовната истина, затрептява с нея и черпи от нея сили.

…

Не четете само с ума си. Търсете реакцията на чувствата, усещането дълбоко във вас, че разпознавате това, което четете. Аз не мога да ви кажа никаква духовна истина, която вие дълбоко в себе си вече да не знаете. Единственото, което мога да направя е да ви припомня каквото сте забравили. 

Книгата може да ни помогне да сложим край на непрестанния вътрешен и външен конфликт, на непрестанното мислене. Да се освободим от страха и страданието и да почерпим от извора на тишина и покой, на любов и вътрешна радост, който съществува във всеки у нас. Само че за да се доберем до този оазис, трябва първо да разберем как работи ума и да се измъкнем от хватката му.

Внимание: умът е великолепен инструмент, ако бъде използван правилно. Но при неправилна употреба става крайно разрушителен. По-точно казано вие не толкова използвате неправилно ума си, дори обикновено изобщо не го използвате. Той използва вас. Това е болестното. Вие си мислите, че сте вашият ум. Това е заблуда. Станали сте подвластни на инструмента.

…

В момента, в който започнете да наблюдавате мислещия, се задейства по-висше ниво на съзнание. Започвате да осъзнавате, че отвъд мисълта се крие цяло царство от интелект, че мисълта е само мъничка част от него. Осъзнавате също, че истински важните неща – красотата, любовта, творчеството, радостта, вътрешния мир – се раждат отвъд ума. Започвате да се пробуждате.

 *

Цял живот се учим да мислим. След като стигнем определен етап от живота си обаче започваме да усещаме каква какафония създава нашия мислещ ум. Бръщолевенето му започва да ни идва в повече. В крайна сметка, оказва се че не-мисленето е също толкова важно, ако не и по-важно от мисленето. Да се отучим от това, което цял живот са ни учили, е направо Херкулесовски подвиг. Само че, ако успеем да минем от другата страна на ума, ни чака вътрешен мир и радост, каквато не можем да си представим.

Ако сте готови да преживеете трансформация на съзнанието и да подложите на проверка всичко, в което сте вярвали, тогава тази книга е точно за вас. А, ако искате да си говорим за книги, които имат силата да променят живота, заповядайте на моята фейсбук страница „Пътят на героя“ или на едноименния ми сайт. Ще се опитам да бъда вашата Беатриче и да ви изведа от ада на безразборното четене. 🤗