ГЛАСЪТ НА ЗНАНИЕТО

Животът е най-големият дар, а изкуството да се живее е най-великото изкуство.

Няма да забравя времето, когато за пръв път отворих книга на Карлос Кастанеда и попаднах в един магически свят. Видях един съвсем различен поглед към реалността – този на толтеките; на индианските шамани. Бях запленена и очарована, макар че не разбирах докрай написаното.

Години по-късно попаднах на книгите на Дон Мигел Руис и тогава онова, което в книгите на Кастанеда ми звучеше като мъдра приказка или мистично приключение, започна да придобива конкретен смисъл. „Четирите споразумения“ за мен бяха истинско откровение – най-добрата рецепта за промяна на съзнанието. Гениално проста, но толкова дълбока на смисъл, че размества пластове в съзнанието. Помогна ми да преразгледам начина, по който гледам на себе си и на отношенията си със света.

Много методи могат да ви помогнат да промените разказа си, но четирите споразумения са моите любими средства за преобразяване. Защо? Защото ще ви помогнат да се отучите от всички начини, по които сте свикнали да използвате словото срещу себе си. Като спазвате тези споразумения, вие отправяте предизвикателство към всички мнения, които не са нищо друго, освен суеверия и лъжи. Бъди безгрешен в словото си, защото чрез него създаваш своя разказ. Не приемай нищо лично, защото живееш в собствения си разказ, а другите живеят в техните разкази. Не прави предположения, защото повечето предположения не са истина; те са измислица, а когато разказвачът си измисля истории – особено за други разказвачи – това създава драми. Винаги прави най-доброто, на което си способен, защото това не позволява на гласът на знанието да те съди, а чрез действието вие пречите на гласа да ви говори.

Наскоро обаче прочетох  „Гласът на знанието“, която някак естествено надгради всичко научено преди това и ми даде конкретните стъпки, които мога да предприема, за да променя живота си.

Всички непрекъснато говорим със себе си – нашият вътрешен глас не спира дори за миг да слага оценки и етикети на всичко и всички и да дава обяснение на света като едно страшно място, пълно със заплахи. Наричаме „луди“ онези, които си говорят сами, а самите ние го правим непрестанно. Единствената разлика е, че го правим на ум.

Приемаме гласът в главата ни за собствената ни същност, без да разбираме, е той е само една съвкупност на наложени ни отвън мнения, съждения, представи. Дон Мигел Руис го нарича „гласът на знанието“.

Гласът на знанието ви казва какво сте и какво не сте. Той винаги се опитва да проумее всичко. Наричам го глас на знанието, защото той ви казва всичко, което знаете. Казва ви гледната ви точка в един нескончаем монолог. При много хора е дори още по-лошо, защото гласът не само говори нелепости; той съди и критикува. Постоянно сплетничи в главата ви за вас и за заобикалящите ви хора.

*

Цялата драма, която преживяваш в личния си живот, е резултат от вярата в лъжи, предимно за самия теб. И най-важната лъжа , на която вярваш, е че не си: не си такъв, какъвто трябва да бъдеш, не си достатъчно добър, не си съвършен. Ние сме родени съвършени, израстваме съвършени и ще умрем съвършени, защото съществува само съвършенство. Но голямата лъжа е, че ти не си съвършен, че никой не е съвършен. Затова започваш да търсиш идеал за съвършенство, който никога няма да постигнеш.

Цял живот живеем с представата, че гласът в главата ни е израз на нашата идентичност. Само че това е толкова ограничаваща и невярна представа, особено когато вътрешният ни глас е враждебен и злобен, критикува ни и ни обижда. Вечно е недоволен; никога и нищо не е достатъчно добро за него. Кара ни да се чувстваме недостойни и тревожни.

Ами ако това, което си казваме е погрешно? Ами ако изобщо всъщност не отразява истинската ни същност, която е съвършена и божествена по природа? Как можем да се освободим от инквизитора, който живее в главата ни и да отворим пространство за нов поглед към света?

Не можете да се промените като просто поискате да го сторите. Не, трябва да поставите под съмнение представата си за себе си, особено убежденията, които ограничават проявленията на живота ви. Трябва да поставите под съмнение всяко убеждение, чрез което осъждате себе си, отхвърляте себе си, омаловажавате себе си.

Вместо да водим непрестанна война със самите себе си, време е да поставим под съмнение истинността на онова, което си казваме. Ако трябва да разговаряте със себе си, защо да не сте дружелюбни? Можем да спрем да приемаме съжденията си безкритично, да престанем да вярваме в лъжи – главно лъжи са самите себе си.

Вие сте мъдри, когато престанете да вървите срещу себе си. Мъдри сте, когато живеете в хармония със себе си, с ближните си, с всичко живо.

Добрата новина е, че не просто може да поставим под съмнение историята за нас самите и за външния свят, но и напълно да я променим. Можем да заменим тревожността с радост, а страхът с любов. Силата да сложим край на страданието е в нас самите, достатъчно е променим разказа си. Защото, както казва дон Мигел Руис:

Във всеки един миг можем да пресътворим себе си. Да пренапишем историята си вече съзнателно като се освободим от чуждите интерпретации за действителност, от чуждите истини, от наложените ни  отвън догми и вярвания.

 Словото е магия, а това, насочено към нас самите, има най-голяма мощ.

„Гласът на знанието“ ще ви покаже как да се освободите от лъжливите представи за себе си и да пресътворите живота си.