ПОРЕДИЦАТА ЗА ТИФАНИ СБОЛКИ

Голем ужас е да ти дойде музата!

Ужас или не, дойде ми музата да напиша ревю за няколко любими заглавия на Тери Пратчет. Обичам всичките му книги, но поредицата за Тифани Сболки ми е особено на сърце. Винаги посягам към нея, когато съм паднала духом. И когато съм гневна. И когато съм тъжна. Но най-вече, когато искам, както казва баба Вихронрав: да си наместя акъла. Или да спра прекаленото си умуване. Както казва Пратчет:

Това му е лошото на акъла; мисли повече, отколкото понякога ти се иска.

Фигълите (персонажи от книгите) много по-точно го описват:

Пипнал е остра форма на мислене. Чиляк га земе да се бърка у четенето и писането, скоро му идва и да почне да мисли. Че зема неколцина от момците да му сложим чутурата под вода, дорде не спре да мисли, само така че го изцерим. То туй, мисленето, човек може да затрие. 😂

Вместо „да си слагам чутурата под вода“, както се препоръчва по-горе, отварям наслуки някоя от книгите на Тери Пратчет и безотказно променям нагласата си, а нерядко дори успявам да получа отговорите, които търся.

Ако трябва накратко разкажа сюжета на поредицата, става дума за едно момиче - Тифани, което иска да стане вещица и с всяко следващо заглавие разбира по-добре какво означава това. Казват, че:

не ти избираш вещерлъка, а вещерлъкът избира теб.

Какво изобщо означава да си вещица? Означава да имаш първозрение и второмислие: Първозрението е да виждаш нещата такива, каквито са, а не такива каквито ти се иска да бъдат. Т.е. да виждаш: що е истина, а не що ти се чини дека е. Второмислието е да наблюдаваш мислите си, да не позволяваш да се подвеждаш от привидностите. А Тифани е вещица до мозъка на костите си: тя има не само второмислие, а дори и третомислие: наблюдава се, как се наблюдава как мисли. Съзнания в съзнанието си – като матрьошки. А за да си истинска вещица, трябва първо да отвориш очи. Да се събудиш:

-        Като се замислиш целият живот е само един сън – каза кралицата. - Вие, хората, сте такива мечтатели, все сънувате наяве. Бленувате, че сте умни. Бленувате, че сте важни. Бленувате, че сте специални…

-        Тайната не е да сънуваш, тайната е да се събудиш – прошепна Тифани. – Събуждането е по-трудно. Аз се събудих и съм истинска. Знам откъде идвам и накъде отивам. Вече не можеш да ме подлъжеш, нито да ме докоснеш.

Направила съм няколко книги за осъзнатостта, но бях абсолютно запленена колко майсторски Пратчет предава сложни психологически и духовни понятия. Нещо повече: предава ги забавно. И така, забавлявайки се, а понякога дори смеейки се с глас, научих много за „същината“, за истинските неща.  Да можеш да пишеш така увлекателно, с невероятно чувство за хумор и проникновение, си е дарба.

Ти убаво знайш, що смисъло на живота е да си найдеш дарбата. Да си найдеш дарбата си  е щастие. Нивга да не я отриеш си е мъка.

Ясно е, че Пратчет не просто е бил щастлив човек, а е ощастливил и милиони читатели с необикновената си дарба.

Ако тръгнем от шаблоните, книгите му попадат в жанр „фентъзи“, при това се водят юношеска литература. Аз, която съм изчела хиляди книги във всякакви жанрове: история, психология, духовност, популярна наука, здравна литература, хуманитаристика и пр. непрестанно откривам нови дълбини книгите на Пратчет. Има толкова прозрения за човешката природа и обществените нагласи, само че за да ги откриеш и разбереш, трябва самият ти да си узрял за тях. И да спреш и да помислиш:

Нерядко хората не спираха да помислят. Мислеха в крачка. А понякога беше добра идея просто да спреш да се движиш, в случай, че си поел по грешния път.

Какво правят вещиците (поне в книгите на Тери Пратчет)?

–       А вие всъщност какво правите? – попита Тифани.

–       Вардим… пределите. Има много предели. Повече, отколкото хората си представят. Между живота и смъртта, между този свят и следващия, между нощта и деня, между доброто и злото. Ние ги вардим, пазим равновесието.

*

Вещицата не прави нищо, понеже ѝ се струва добра идея в момента! Това си е направо изкукуригване! Всеки ден се сблъскваш с хора глупави и мързеливи, и нечестни, и право казано – противни, и нищо чудно в един момент да решиш, че светът ще стане къде-къде по-добър, ако ги нашамаросаш. Ама не го правиш понеже а) светът ще стане по-добър за много кратко време; б) после светът ще стане малко по-лош, и в) не се предполага да си толкова тъп, колкото тях.😉

В нашия свят имаме огромна нужда от вещици. От хора, които виждат нещата такива, каквито в действителност са, а не такива, каквито им се иска. Почти непрестанно сме заети да спорим с живота и с другите хора, защото искаме нещата да са различни. Смятаме, че като тропаме с крак, Вселената ще ни даде това, което желаем. Животът обаче рядко работи така.

-        Не трябва да е така!

-        Тук няма „трябва“. Единственото правило е какво се случва и какво правим ние.

*

Истински добрите книги са многопластови и колкото и пъти да ги прочетеш винаги откриваш нещо ново. Всичко зависи от това в кой етап на живота си и какво те измъчва в момента.

Когато синовете ми пораснаха и заминаха, наложи се да си припомня:

Защо заминаваш? За да можеш да се върнеш. За да можеш да видиш родното място с нови очи и още повече краски. А и хората те гледат с други очи. Да се върнеш там, откъдето си тръгнал, не е същото като никога да не си заминавал.

Тях самите ги изпратих със следното напътствие:

Ако вярваш в себе си и не се отказваш от мечтите си, и следваш пътеводната си светлина, пак ще си по-назад от онези, които се трудят усилено и се учат непрекъснато и не са толкова мързеливи.

Ако обаче трябва да избера само една мисъл на Тери Пратчет, която да им дам като съвет или предупреждение, тя би била:

Злото отива там, където е добре дошло.

*

Когато започна да съжалявам за миналото, в главата ми зазвучават думите на Тифани Сболки:

Напоследък имаше моменти, в които искрено ми се щеше да мога да променя миналото. Е, не мога. Но мога да променя настоящето, така че когато стане минало, да бъде достойно.

*

Нашата западна култура издига в култ напористостта. Никога да не се оказваш звучи като невероятно добро качество. Години ми бяха нужни да се науча да избирам битките си. Да знам кога да упорствам и кога да се откажа.

Знаеш ли как да бъдеш силна? А знаеш ли как да бъдеш слаба? Мож ли склони глава пред халата, мож ли се преви пред бурята?

Защото както напомня баба Вихронрав:

Да се научиш да не правиш нещо е толкова трудно, колкото и да се научиш как да го правиш. По-трудно може би.

*

Още много мога да говоря за тези прекрасни книги. Те живеят в мен, говорят чрез мен, а често и действат чрез мен. Няма друг автор, който толкова много да е повлиял върху начина ми на мислене, като великия сър Тери. Когато Смърт дойде за мен и отида у Другио свет, надявам се да го срещна – ще бъде като да видя скъп приятел.❤️Междувременно в този свят, когато съм объркана, си напомням:

Вслушай се!

Светът е пълен с поличби. Просто избираш онези, които си искаш.