Три са капаните, които отнемат радостта и мира в душата: съжаление за миналото; страх за бъдещето и неблагодарност за настоящето.

Антоний Велики

От много години спазвам ритуал, който неизменно върши чудеса.

Вечерта на 31 декември се уединявам за известно време, вземам лист и химикалка и започвам да правя равносметка на изминалата година. Благодаря за всичко добро, което съм получила. Благодаря на хората, които са били до мен и за всички научени уроци. Гледам да не пропусна никое значимо събитие, никой човек, изиграл важна роля в живота ми през годината. Представям си всеки един от тези хора и мислено му пращам своя благослов.

Сетне, когато удари 12 ч., си пожелавам едно единствено нещо. Може да е здраве, нова работа, дом, любов, нов път и пр.

Винаги, абсолютно винаги, желанието ми се сбъдва. Задължително започвам с благодарност и наричам само едно нещо, при това – изпълнимо (предполагам, че ако поискам да стана балерина или да си купя ролс-ройс, магията няма да сработи). Както често казвам, и към мечтите си трябва да подхождаме разумно. Не можем да пожелаваме нещо за някой друг: колкото и добронамерени да сме, това си е насилие срещу чуждата свободна воля. Искаме нещо за себе си и то докато сме на вибрацията на благодарността.

И ето, отново дойде време за равносметка.

Тази година беше особено трудна, но едновременно с това много благодатна. Не е лесно да правиш кардинални промени, особено в по-късна възраст. В същото време след цял живот, прекаран в компромиси, е толкова освобождаващо най-накрая да си позволиш да бъдеш себе си докрай. Без извинения, уговорки, условности и обяснявщини. Започнах годината като един човек и я приключвам като друг. По-добър, надявам се. Има толкова неща, за които да благодаря, че дори не мога да ги изброя всичките:

Благодарна съм, че имаше толкова хора, както близки, така и напълно непознати, които ме подкрепиха по пътя към промяната. Срещнах човечност на неочаквани места и тази съпричастност изпълни сърцето ми с дълбока благодарност.

Който иска да помогне, даже и с вързани ръце ще направи много добро.

Фьодор Достоевски

Благодарна съм и на онези, които ме изоставиха във времето ми на изпитания. Така освободиха пространство около мен за истински приятели.

Благодарна съм за трудностите, които ме поставиха на колене – така открих смирението. В отчаянието стигнах до вярата в себе си, а в слабостта открих своята сила. Като феникс се въздигнах от пепелта са собственото си самоунищожение: по-силна, по-мъдра, по-човечна.

Колкото по-тъмна е нощта, толкова по-ярки са звездите.

Колкото по-силна е болката, толкова по-близо е Бог.

Ф. М. Достоевски

Благодарна съм за радостта – узнах каква благословия е да живееш на тази прекрасна земя. Радостта се преумножава, когато има с кого да я споделиш. Да си заобиколен с любими хора е най-големият дар, който можем да получим. А както казва Петър Дънов:

Радостта е своеобразен вид мъдрост

Благодарна съм за тъгата – в нея открих неподозирана сладост и се свързах с всички, които преживяват загуба. Така се оказах сродена с цялото човечество. Осъзнах, че именно страданието е изворът, от който бликва състраданието.

Благодарна съм и за предателството – това беше най-трудният ми урок тази година. Да те предаде приятел е тежко, но още по-тежко е да установиш, че безброй пъти си предавал сам себе си. Заради привидности си загърбвал най-съкровената си същност, отрекъл си се от душата си. Но както св. Петър три пъти се е отрекъл от Исус и все пак не е бил низвергнат, така и за нас има надежда. Да спреш да предаваш себе си е първата стъпка към изкуплението.

Пътят към рая, започва в ада.

Данте Алигери

Благодарна съм за любовта, която дадох и любовта, която получих – именно тя осмисля цялото ни пътешествие на тази земя. Най-много обаче съм благодарна, че във времето на отчаяние открих най-важното: любовта към себе си. Защото без любов към себе си, не можеш да обичаш правилно другите: без условия, без изисквания, без очаквания. Обиквайки себе си, станах по-любяща и към другите.

Всички взаимоотношения са отражение на взаимоотношенията ви със самите вас.

Дийпак Чопра

Благодарна съм и за липсата на любов – в мен и в другите, защото ме накара да видя какво препречва пътя й. Така осъзнах, че най-големият враг на любовта е страхът.

Задачата ти не е  да търсиш любов, а чисто и просто да откриеш бариерите в себе си, които си изградил срещу нея.

Руми

Благодарна съм за прошката. Ако успееш да разбереш себе си, разбираш и другите. А когато стигнеш до пълно разбиране, вече няма какво да прощаваш. Уви, не съм стигнала толкова далеч, но все пак зърнах своята уязвима същност и така прозрях и чуждата. Най-трудно е да простиш на себе си, направиш ли го, вече може да простиш и на останалите. Осъзнах, че:

"Прошката е израз на любовта към себе си

Уейн Дайър

Благодарна съм за успеха. Започнах този сайт със свито сърце – това значеше да изляза от зоната си на комфорт. Да пиша тези текстове, да си спомням всички мъдри мисли на велики хора, обитаващи съзнанието ми, бе магично, обогатяващо и дори терапевтично преживяване. Удовлетворението да споделиш наученото е огромно. Не знам къде ще ме отведе този път, но да вървя по него ми носи истинска радост.

Това, което получаваш от постигането на целите си, не е толкова важно, колкото това какъв ставаш, постигайки ги.

Хенри Дейвид Торо

Благодарна съм и за грешките си – те ми показаха, че има повече от един начин да постигнеш желаното. Научиха ме на търпение и креативност и ме излекуваха от перфекционизма.

Падни на колене и кажи едно „Благодаря“ на своите грешки, провали и недостатъци. Грешките са довели всеки успял човек на мястото, където е днес. Твоите грешки те учат, твоите грешки те подготвят, тренират те, те те правят много по-добър. Ти си много по-добър днес от вчера точно заради грешките, които си допуснал.

Ралф Уолдо Емерсън

Благодарна съм, че имах избор – да продължа по утъпкания път или да тръгна по свой собствен. Понякога животът е толкова сложен, че си принуден от обстоятелствата да следваш път, който не е твой. В този етап от живота си имах възможност да избирам.

Благодарна съм и за случаите, когато нямах избор – тогава се наложи да променя отношението си. Както казва Виктор Франкъл:

Когато вече не сме в състояние да променим дадена ситуация, сме принудени да променим себе си.

Благодарна съм за всичко, което научих тази година – за себе си и за живота. Благодарна съм и за всичко, което отучих. Наложи се да преосмисля много от моите „истини“ и да се откажа от много свои възгледи. Да си спомним обаче думите на Ницше:

Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.

И накрая:

Благодарна съм на себе си, че се осмелих да потърся нови пътища; Че имах смелостта да погледна истината за себе си и да се пресътворя отново. Този път вложих повече любов в градежа.

Животът се свива и разширява пропорционално на куража ни.

Анаис Нин

Благодарна съм на Бог, Вселената, Провидението… - онази разумна сила, която ми даде най-добрите условия, за да разбера по-добре себе си и своето място под слънцето. Благословия е да съм жива.

*

Колкото повече време минава, толкова повече се размива представата ми за това кое е добро и кое – зло, или по-точно: кое е ЗА добро и кое ЗА зло. В крайна сметка всичко се оказва гориво за душата, възможност да калим духа си. Народът го е казал най-добре: Всяко зло за добро. Стига, разбира се, да имаш способността да видиш доброто в злото и светлината в мрака. Благодарността ми се превърна в начин на живот. Може пък това да се окаже достатъчно в училището на живота:

Дори единствената молитва, която изричате в живота си, да е „БЛАГОДАРЯ“, тя е напълно достатъчна.

Майстер Екхарт

*

Ето защо ще илюстрирам този пост, с една любима притча, която съм срещала в различни варианти, но същността е една и съща:

📖

Кое е добро и кое – зло?

В едно село живеел възрастен мъж. Той бил много беден, но дори кралят му завиждал, защото притежавал прекрасен бял кон. Кралят неведнъж му предлагал огромни суми за коня, но старецът всеки път отказвал да го продаде.

– Той за мен не е просто кон, а скъп другар. Вие бихте ли се съгласили да продадете най-добрия си приятел? – отвръщал всеки път мъжът.

Eдин ден, когато старецът отишъл да прибере своя жребец от близкото поле, с почуда установил, че конят го няма. Търсил го, търсил го, но никъде не го открил. Когато узнали за това, всички селяни започнали да го упрекват и оплакват в един глас:

– Видя ли? – казвали с упрек хората. – Ти си един нещастен глупак! Ако се беше съгласил да продадеш коня на краля, можеше да си купиш нов кон, а и щяха да ти останат много пари. А сега нямаш нито кон, нито пари. Каква беда те сполетя!

– Не стигайте толкова далеч, не съдете така прибързано! – кротко отговорил старецът. – Кажете само, че конят ми е изчезнал, единствено това ни е ясно сега. Оставете предположенията. Дали случилото се е беда или благословия – никой от нас не знае…

Селяните приели с пренебрежение думите на стареца. Но се минали две седмици и се случило нещо, от което всички в селото онемели. Конят не само че се върнал обратно, но и довел със себе си още дузина прекрасни диви коне.

– Ти се оказа прав, старче. Прости ни! –разкайвали се хората. – Случилото се наистина не е било нещастие, а благословия. Какъв късмет!.. – цъкали с език учудените селяни и завистливо оглеждали прекрасните коне.

– Пак си правите прибързани заключения – поклатил беловласата си глава старецът. – Видно е само, че конят ми се върна и доведе със себе си още десет прекрасни коня. Но никой от нас не знае, дали това ще е за добро или за зло. Единствено времето ще покаже, благословия или нещастие е това. Но вие продължавате да се държите така, че все едно виждате само дума от изречение, а се опитвате по нея да съдите за съдържанието на цялата книга…

Този път, хората не коментирали на глас, но вътрешно отново не се съгласили с думите на стареца. Та нима единадесет прекрасни коня не са истинска благодат, питал се всеки от тях!

През следващата седмица синът на бедния старец се заел да опитомява дивите коне. Но те били с буен нрав и докато той се опитвал да обязди един от тях, паднал и си счупил краката. Тогава съселяните му отново започнали да коментират:

– Пак излезе прав! Тези коне наистина се оказаха нещастие за вас, а не благословия. Синът ти беше твоята единствена опора и подкрепа в тежкия селски труд, а сега той не е в състояние да ти помага. Без помощта му пак ще си беден и уморен. Каква беда, човече, каква беда!..

– Вие отново съдите за бъдещата ситуация само от обстоятелствата на днешния ден. – опитвал се отново най-добронамерено да им обяснява възрастният мъж. – Животът ни се поднася миг след миг и ние няма как да знаем какво ще последва. Затова и няма как да знаем дали случилото се е за добро или за зло. Сега знаем само, че синът ми си счупи двата крака. Останалото времето ще покаже…

Няколко седмици по-късно се случило нещо съвсем неочаквано. В страната започнала война и всички млади мъже били мобилизирани във войската.

Само синът на бедния старец си останал вкъщи, заради счупените си крака. Всички в селото плачели и се вайкали, защото знаели, че е възможно никога повече да не видят синовете и мъжете си. И тогава отново се обърнали към стареца с белия кон:

– Прав беше, човече. Ето, че случката със сина ти се оказа поредната благословия за теб. Нашите деца заминаха за фронта и не се знае дали ще се завърнат обратно, а твоето момче си е при теб. Галеник на съдбата си! Голям си късметлия, старче!..

А старецът отвърнал:

– Вие отново съдите прибързано. Факт е, че синът ми си остана вкъщи, а какво ще ни се случи в утрешните дни знае само Вечният създател на всеки следващ миг…

….