Всичко, което се случва, се случва точно навреме.

Дзен поговорка

Не е в наша власт да променим миналото, но можем да променим отношението си към него. Ако спрем да се съпротивляваме и да искаме нещата да са различни, ако приемем миналото такова, каквото е, и намерим сила да простим на другите и на себе си за случилото се, огромно бреме ще падне от плещите ни. Ще освободим пространство да дойдат нови неща и хора в живота ни.

Онова, което не можеш да избегнеш, посрещни го с добре дошло.

Китайска мъдрост

Няма какво да се направи и по отношение на тревогите ни за бъдещето, защото по-голямата част от страховете ни са чисто хипотетични или пък крайният изход често не зависи от нас. Учените отдавна са изчислили, че вероятността, да се реализират страховете ни, е под 10 процента. Да се притесняваме за бъдещето е човешко, но крайно непродуктивно. Правим го, защото ни дава измамното усещане, че вършим нещо полезно. Какво точно?

Тревожим се. 🤣

Какво прахосничество на време и енергия. Далай Лама го е казал най-добре:

Ако ситуацията може да се оправи, значи няма смисъл да се тревожиш. Ако не може да се оправи, значи няма да помогне, ако се тревожиш. Изобщо, безсмислено е да се тревожиш.

А ако все пак някой от страховете ни се реализира, тогава ще знаем какво да правим. Дойде ли моментът, някак си идват и силите ни да се справим с предизвикателството.

Ако някога сте били в критична ситуация на живот и смърт, знаете, че тя не е била проблем. Умът няма време да се размотава и да я превръща в проблем. В истинска спешна ситуация той спира, вие присъствате в настоящето и нещо безкрайно по-силно поема командването.

Екхарт Толе

Абсолютно вярно! Спомням си една случка преди много години, когато още бях ученичка. Бяхме на задължителната по онова време лятна бригада и събирахме сено в едно планинско селце. Един ден група момичета решихме да отидем да се изкъпем в един язовир наблизо. Това беше нерегламентиран водоем, наблизо нямаше хора и всъщност доста бързо ставаше дълбоко. Докато се плацикахме, едно от момичетата, реши да учи друго да плува. Опитах се да ги разубедя, защото ми се струваше опасно, но не ми обърнаха внимание. Нещо обаче ме караше да съм нащрек. Не щеш ли, двете попаднаха в яма, изгубиха дъно и „учителката“ тръгна да плува и да се спасява, а другото момиче започна да се дави. Нямаше никакво време за реакция; нямаше кого да повикаме на помощ; наистина беше въпрос на живот и смърт. Без да мисля, аз се втурнах към давещото се момиче, хванах го за ръката и започнах френетично да плувам към брега. Някаква сила явно ми се притече на помощ, защото някак успях да я изтегля, докато стигнахме дъно. Сетне рухнах, проснах се на брега и започнах да рева истерично: всички ужаси на това, което е могло да стане, ми минаха пред очите. Съученичката ми беше единствено и много обичано дете, и за момент пред очите ми се разви алтернативния сценарий, че не бях успяла да я извадя. Накрая се наложи въпросното момиче да успокоява мен.

Често съм се връщала към този случай с пълна почуда: нито преди, нито след това някога съм успявала да плувам само с една ръка: потъвах едва след няколко размаха. Как тогава успях не просто да плувам няколкото метра, докато стигнем дъно, а и да влача след себе си давещото се момиче? Откъде ми дойде тази свръхчовешка сила? Явно в случай на нужда наистина „нещо безкрайно по-силно поема командването“, както твърди Екхарт Толе.

Тери Пратчет казва същото:

Туй е мощ, дето идва при нужда.

Точно толкова силен е зарядът на настоящето, ако присъстваме тук с цялото си същество. И може би, ако спрем да съжаляваме за миналото и да се тревожим за бъдещето, ще имаме много повече сила и енергия да се справяме с предизвикателствата на настоящето. Защото ще преживяваме сегашния момент с цялото си същество.

Може би най-точно е казано в Библията:

Затова не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчно е за деня неговото зло.

Дойде ли моментът, тогава някак инстинктивно знаем какво да направим. Рядко се случва онова, което сме репетирали в главата си, обикновено реалността винаги ни изненадва. Тогава се активират вътрешните ни ресурси. Това, което излиза на повърхността, обикновено отразява най-дълбоката ни същност.

Казали сме нещо без да мислим?

Значи сме казали точно това, което мислим.

Реагирали сме пресилено?

Значи реакцията ни отразява всички натрупвания, за които не си даваме сметка: гняв,огорчение, възмущение, страх…

Постъпили сме импулсивно?

Значи в нас има спотаено разочарование и нужда от промяна.

….

Когато нещо неочаквано се случи, може би има повече от един начин да погледнем на него. То не е непременно грешка, както сме склонни да мислим. Понякога съдбата ни дава не това, което искаме, а онова, от което имаме нужда. За нас обаче всичко, което ни извежда извън рутината е плашещо, затова се мъчим всячески да се придържаме към статуквото. Познатото е комфорт, непознатото носи страх. Съпротивляваме се с нокти и зъби на промяната, колкото и да ни е нужна.

Точно затова понякога нещо отвъд рационалното ни „аз“ поема юздите и ни изважда от руслото на обичайното. Обикновено смятаме тези отклонения за грешки, само че понякога „грешката“ е вярна. Понякога погрешния завой ни води в правилната посока.

Няма грешни решения. Няма неправилни избори. Има само уроци, които е трябвало да научиш, за да направиш следващата стъпка към себе си.

Хан Шан Дъ-чин

Ако намерим сили в себе си да присъстваме изцяло в настоящето, колкото и плашещо да е, без да искаме незабавно да се върнем към познатото или да се запътим към сигурното, ще открием невероятни възможности. Ако се откажем от историите, които си разказваме и които ни пречат да видим реалността такава, каквато е, може да видим света и себе си по нов начин. И да си сътворим нова реалност. 

Научи се да приемаш. Това не означава да се примиряваш, а просто да не губиш енергия за ситуации, които не можеш да промениш, като гребеш на обратно срещу спокойствието на своя ден.

Далай Лама

 

📖

Тревожни ли сте? Често ли си мислите „какво ще стане, ако…“? Идентифицирате ли се е ума си, който се проектира във въображаема бъдеща ситуация и създава страх. Вие не можете да се справите с такава ситуация, защото тя не съществува. Тя е мисловен фантом. Можете да прекратите тази лудост, която руши здравето и живота ви, просто като приемете настоящия момент. Осъзнайте дишането си. Почувствайте как въздухът влиза и излиза от тялото ви. Почувствайте вътрешното си енергийно поле. Всичко, с което имате да се справяте в реалния живот – не във въображаемите проекции на ума – е този момент. Запитайте се: какъв проблем имате точно сега, не догодина, не утре, не след пет минути. Какво не е наред в този момент? Винаги можете да се справите с Настоящето, но никога с бъдещето – а и не се налага. Отговорът, силата, правилното действие или средство ще дойдат тогава, когато ви потрябват и нито миг по-рано, нито по-късно.

„Един ден ще успея“. Целта отнема ли толкова много от вниманието ви, че да свеждате настоящето до средство за постигането ѝ? Отнема ли ви радостта от това, което правите? Чакате ли тепърва да започнете да живеете? Ако си създадете такъв мисловен навик, каквото и да постигнете и придобиете, настоящето ви никога няма да бъде  достатъчно добро, бъдещето ще ви се струва по-добро. Съвършена рецепта за постоянно неудовлетворение и неосъщественост, не мислите ли?

            Имате ли навика да „чакате“?  Каква част от живота си прекарвате в чакане? „Чакане на дребно“ аз наричам чакането на опашка в пощата, чакането в задръстване или на летището, чакането на нечие пристигане, на края на работното време и така нататък. „Чакане на едро“ е очакването на следващата ваканция, на по-добра работа, децата да пораснат, да дойде истинската любов, успехът, парите, да станете значими или просветлени. Нерядко хората прекарват целия си живот в чакане да заживеят.

            Чакането е състояние на ума. По същество то означава, че искате бъдещето, а не искате настоящето.  Не искате това, което имате, искате нещо, което нямате. С всяко чакане несъзнателно създавате вътрешен конфликт между „тук и сега“, където не искате да бъдете, и представата за бъдещето, където искате да бъдете. Това влошава значително качеството на живота ви, защото губите настоящето.

            Няма нищо лошо в това да се стремите да подобрите ситуацията си. Нея може да подобрите, но не и живота си. Животът е първичното. Животът е най-дълбокото вътрешно Битие. Той вече е цялостен, пълен и съвършен. Ситуацията ви се състои от условията и преживяванията ви. Няма нищо лошо в това да си поставяте цели и да се стремите към постижения. Грешката е в това да ги използвате като заместител на усещането за живота, за Битието. Единственият път към тях е в Настоящето. Така приличате на архитект, който не обръща внимание на основите на сградата, но отделя много време на последните етажи.

            Много хора например чакат да преуспеят. Това не може да се случи в бъдещето. Когато почитате, признавате и напълно приемате сегашната си реалност – там, където сте, това, което сте, това, което правите – когато приемете изцяло онова, което имате, сте благодарни за него, благодарни за това, което е, за Битието. Благодарност за настоящия момент и пълнота за живота сега – това е истинското благополучие. То не може да дойде някога в бъдещето. Следи това, с времето, то може да се прояви по различен начин за вас.

            Ако сте недоволни от това, което имате, или дори разочаровани или ядосани за сегашен недоимък, това ви мотивира да забогатеете, но дори и да направите милиони, пак изпитвате вътрешното усещане за недостатъчност, дълбоко в себе си продължавате да се чувствате неосъществени. Може да изживявате нови и вълнуващи неща, които се купуват с пари, но те идват и си отиват и винаги ви остават усещане за празнота и нужда от още психически и физически удоволствия. Няма да бъдете в Битието и да чувствате пълнотата на живота сега – единственото истинско благополучие.

            Затова се откажете от чакането като състояние на ума. Когато се уловите, че се впускате в чакане, дръпнете се от него. Елате в сегашния момент. Просто бъдете и се радвайте на това. Ако присъствате, никога няма да има нужда да чакате нищо. Затова следващият път, когато някой ви каже: „Извинявай, че те накарах да чакаш“, вие му отговорете: „Няма нищо, аз не чаках. Просто си стоях тук и се забавлявах – радвах се на себе си“.

            Това са само някои от привичните стратегии на ума за отричане на настоящето, които съставляват обикновеното несъзнание. Те лесно се изпускат от поглед, защото са до голяма степен част от нормалния живот – фоновото статично напрежение на постоянното недоволство. Но колкото повече се упражнявате да наблюдавате вътрешното си психо-емоционално състояние, толкова по-лесно ще усещате кога сте попаднали в клопката на миналото или бъдещето, тоест на несъзнанието, и ще се събуждате от съня на времето в настоящето. Но внимавайте: фалшивото нещастно „аз“, израстващо от отъждествяването с ума, се храни с време. То знае, че за него настоящето е смърт и затова се чувства силно застрашено от него. Ще направи всичко по силите си да ви измъкне от него. Ще се опита да ви задържи в клопката на времето.

Из „Силата на настоящето“, Екхарт Толе

Превод: Жанета Шинкова