Слабите никога не могат да простят. Прошката е качество на силните

Махатма Ганди

Случвало ли се е да имате приятел, с когото сте били близки години наред? Помагал ви е в трудни моменти, смели сте се и сте плакали заедно, имате куп хубави спомени. Но идва ден, когато приятелят ви се издънва. Някаква тъмна страна в него надделява и той прави нещо, което не му прави чест. Или обратното – пропуска момента, когато имате най-голяма нужда от подкрепата му. Избира спокойствието си пред приятелството.

Какво обикновено правим в подобни случаи?

Зачеркваме го завинаги. Защото, както казва Демокрит:

Греховете ни се помнят по-лесно от добрите ни дела

В интернет е пълно със съвети как да се отнасяме с предателите: отписваме ги, сякаш никога не са съществували. Защото „веднъж предател – винаги предател“.

Безмилостно отсъждане без право на помилване.

Забравяме за всички добрини, за всички хубави моменти заедно, всички жестове на щедрост и благородство. Защото краят е горчив. Обяснимо е – психолозите отдавна са открили, че краят на едни отношения определя спомените ни от тази връзка.

Години на любов могат да бъдат забравени в омразата на една минута.

Едгар Алан По

Така се отказваме от приятели, близки, роднини – защото в определен момент не са постъпили според очакванията ни. И сетне какво? Следва ново и ново разочарование. Защото хората не са съвършени. Никой не е. И ако не се научим да (си) прощаваме, ще сме самотни и нещастни.

Забравяме какво пише в Библията:

Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми против мен да му прощавам? До седем пъти ли? 

Исус му рече: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем. 

А ние правим точно обратното: някой ни обиди веднъж, но ние го прехвърляме в ума си седемдесет пъти по седем преумножавайки обидата.

Е, кой ни наранява повече – човекът до нас или самите ние?

**

Лошото е, че и себе си осъждаме също така жестоко, както и останалите. В момент на слабост може да постъпим по начин, с който не се гордеем. Да направим неща, за които в последствие горчиво съжаляваме. И когато срамът вземе връх, когато съвсем загубим самоуважение, тогава идва саморазрушението. В моментите на самопрезрение е добре някой да ни припомни за хубавите ни страни, ако не сме в състояние сами да го направим. Защото ние не сме само това, което правим сега – а което сме правили преди и ще правим и след дадения критичен момент.

Съществува едно африканско племе, което има доста интересен обичай. Когато някой от племето постъпва лошо, всички се събират и го водят в центъра на селото, заобикалят го и в течение на два дена си спомнят всичко хубаво, което някога е правил и му благодарят за това. Хората от това племе смятат, че всеки човек идва на този свят добър, че всеки иска любов, щастие, мир и безопасност. Но понякога преследвайки тези ценности човек извършва грешки. Племето вижда в тези грешки сигнал, зов за помощ. Те обединяват своите усилия, за да повдигнат брата си, да му помогнат да възвърне своята истинска природа и да му напомнят кой всъщност е той.

В момент на слабост и отчаяние допускаме грешки и най-доброто, което може някой да направи за нас не е да дойде и да ни покаже колко сме недостойни  (ние вече си го знаем), а да ни припомни всички красиво, което носим в себе си и в момента на самопрезрение сме загърбили. Да успеем да (си) простим значи да си дадем нов шанс. Едва ли ще забравим стореното, но може да се опитаме да поправим грешката си. Защото разкаянието не е достатъчно, нужни са действия, за да изкупим вината си.

Няма ли стремеж към поправяне, молбата за прошка е безсмислена.
Агни йога

Дори да не направим нещо „непростимо“, пак непрестанно се разочароваме от себе си и от другите, задето не са постъпили както „трябва“. Слагаме високи, често неизпълними стандарти и очакваме хората да ги следват. Само че никой не е длъжен да живее според нашите изисквания, а понякога дори самите ние не сме способни да го направим. Защото често противоречат на човешката природа и житейската логика.

Ето защо е толкова важно да сме по-снизходителни и към другите и към себе си. Да спрем високомерно да мислим, че знаем най-добре как трябва да стоят нещата. В крайна сметка често бъркаме – това, което в краткосрочен план е изглеждало чудесно, в дългосрочен се оказва не чак толкова добро. Осъдителността вгорчава живота ни и ни ограбва радостта. Освен всичко останало, има и Божествена справедливост, не е нужно ние да се превръщаме в палачи:

Kогато някой ни е наранил, не е нужно ние да го наказваме. Нали като християни, мюсюлмани или евреи вярваме, че Бог ще го накаже? Нали като будисти, хиндуисти или сикхи знаем, че кармата ще даде на нападателя заслуженото? А като последователи на модерната религия: психотерапия знаем, че ще му се наложи да прекара години в скъпа терапия заради чувството на вина! Така че защо е нужно „да му даваме да разбере“? Когато помислим разумно, откриваме, че изобщо не се налага да се нагърбваме с ролята на палача. Ние можем да изпълним своя обществен дълг и като се освободим от гнева и охладим страстите с прошка.

Аджан Брам

Когато спрем да съдим себе си и другите, че не сме каквито искаме, остава да простим и на живота, че не отговаря на изискванията ни. Често се случват неща, които смятаме, че не заслужаваме. Бунтуваме се срещу несправедливостта на хората и Вселената като цяло. Тропаме с крак, задето не получаваме каквото смятаме, че ни се полага.

След време обаче, когато погледнем назад, с почуда откриваме, че може да не сме получили, каквото искаме, но сме получили онова, от което сме имали нужда.

Приемете всичко, което дойде, втъкано в шарките на съдбата ви, защото какво би отговаряло по-точно на нуждите ви?

Марк Аврелий

Да прощаваш означава да приемеш, че не виждаш цялата картина за живота си. Да се довериш на по-висши сили, че всичко следва Божествен план; да приемеш, че дори обстоятелствата да не ти харесват, има някакъв по-висш промисъл, от който си част.

Прошката означава да спреш да съдиш. Да приемаш хората и нещата такива, каквито са, а не такива, каквито ни се иска да бъдат. Затова е толкова важно да спрем да се съпротивляваме на действителността и да простим на живота, че не отговаря на очакванията ни: само така ще можем да продължим напред.

Прошката ти дава нова възможност да започнеш всичко отначало

Дезмънт Туту

Ако успеем да простим на другите, на себе си и на света, тогава цялото ни светоусещане се променя. Стихва войната в нас и настъпва умиротворение. Едва тогава разбираме колко енергия сме прахосвали за да водим безсмислени битки за неща, които не зависят от нашата воля. Прощавайки, пускаме тежестта на миналото и си връщаме силата.

Всъщност още щом престанете да съдите, приемайки това, което е, вие се освобождавате от ума. Отваряте място за любов, радост и мир.

Екхарт Толе

За мен лично най-прекият път към личното щастие е да гледаш собствената си работа. Както винаги съм казвала: всеки отговаря само за себе си. Проблемите ни идват, когато започнем да се бъркаме в чуждата и още повече в Божията работа. Да смятаме, че най-добре знаем кое е правилно за другите, а още повече какъв трябва да е светът, си е направо арогантност. И цената, която плащаме за своето многознайство, е нещастие и стрес. И всичко това защото се опитваме да се нагърбваме с отговорност, която не е наша.

Ако всеки си гледаше собствената работа, светът щеше да се върти много по-бързо.

Луис Карол

Откъс:

ГЛЕДАЙ СОБСТВЕНАТА СИ РАБОТА!

Откривам три вида работа във Вселената: моята, чуждата и Божията (За мен Бог означава „действителност“. Действителността е Бог, защото властва над всичко. Всичко, което е извън моя контрол, извън твоя контрол и контрола на всички останали, наричам Божия Работа).

Голяма част от стреса ни се дължи на това, е в мислите си живеем извън собствените си дела. Когато мисля „Трябва да си намериш работа, искам да си щастлив, трябва по-добре да се грижиш за себе си“, аз се намесвам в твоята, т. е в чуждата работа. Когато се тревожа за земетресения, наводнения, войни или кога ще умра, се намесвам в Божиите дела. Когато мислено се бъркам в чуждата или в Божията работа, резултатът е негативен. Забелязах това през 1986 г. Тогава мислено навлязох в работите на майка ми, например при мисъл като „Майка ми трябва да ме разбира“ веднага ме обземаше чувство на самота. Осъзнах, че всеки път, когато съм се чувствала наранена или самотна, съм се намесвала в нечии чужди дела.

Ако живеете собствения си живот, а мислено аз също живея вашия живот, кой остава тук, за да живее моя живот? И двамата сме там. Когато мислите ми се ровят в чуждите работи, това ми пречи да съм активна в моите. Разделена съм от себе си, а се чудя защо животът ми не върви.

Да мисля, че знам какво е най-добро за другите, означава да не се занимавам със собствените си дела. Дори в името на любовта пак е чиста арогантност, а резултатът е напрежение, безпокойство и страх. Знам ли кое е най-доброто за мен? Това само е моя работа. Трябва да действам върху това, преди да се опитвам да решавам чуждите проблеми.

Ако разберете трите вида работа така добре, че да се занимавате със своята собствена, това може да внесе свобода в живота ви по начин, по който не сте и мечтали. Следващият път, когато почувствате стрес или дискомфорт, се запитайте в чия работа се месите в мислите си и може да избухнете в смях! Този въпрос може да ви бърне обратно към вас самите. А може и да осъзнаете, че никога не сте били наистина активни, че мислено през целия си живот сте живели с делата на другите.

Ако се упражнявате известно време, може да разберете, че вие също нямате никаква работа и животът ви си върви чудесно, без вашата намеса.

Из „Да обичаш това, което е“, Байрън Кейти

Превод: Петя Тодорова