Не можеш да знаеш какво можеш и какво – не, докато не опиташ.

Агата Кристи

Да видиш краха на мечтите си. Да си тръгне любим човек. Да загубиш нещо, което цениш. Да те предаде приятел. Да видиш света си в руини…

Всеки от нас в даден момент от живота си е бил в криза. Криза в личните си отношения, в работата или във финансова криза. Случва се понякога да преживеем житейска драма, която ни разтърсва из основи и променя начина, по който виждаме себе си и света. Разбира се, ако зависи от нас, бихме предпочели да избегнем подобни изпитания. Само че преди да дойде нещо ново, трябва да си отиде старото.

Някои промени изглеждат негативни на пръв поглед, но създават пространство за появата на нещо ново.

Екхарт Толе

Налага се да преживеем архетипа на Разрушителя, преди да може да дойде архетипът на Магьосника и да си съградим нова реалност. Ако страданието е било много голямо, ако сме минали през голяма трансформация, може дори да достигнем архетипа на Мъдреца. Във всеки случай, няма как да избегнем болката:

Зад красивото винаги се крие някаква трагедия. За да разцъфти дори и най-скромното цвете, световете трябва да изпитат родилни мъки.

Оскар Уайлд

Разочарованието е много важна част от пътя ни – защото ни показва какво вече не работи за нас. Когато стигнем до момент, в който животът вече не ни носи удовлетворение, значи е дошло време за промяна. Дошло е време да разкрием страни от себе си, за които не подозираме.

Обстоятелствата не създават човека. Те само го разкриват пред самия него.

Епиктет

Преди години преживях такъв катаклизъм, при който локомотивът на животa ми делайлира. А приключението започна толкова обещаващо: съпругът ми получи нова работа с по-висока заплата, по-близо до природата (което беше негова отколешна мечта) и с възможности за развитие в съвсем различна посока. Спомням си каква бурна радост настана. Черпихме наред всичките си приятели и очаквахме с нетърпение новото начало.

Шест месеца по-късно това, което смятахме за сбъдната мечта, се превърна в пълна катастрофа. Заради новата позиция се преместихме в друг град, но там бяхме напълно сами – така и не успяхме да намерим общност, в която да се впишем. Работата се оказа истинско разочарование, а парите – крайно недостатъчни за младо семейство с новородено бебе. Нямаше обаче път назад, всички врати се бяха затворили. Налагаше се да преразгледаме приоритетите и желанията си.

На този свят има само две трагедии: да постигнеш това, което искаш и да не го постигнеш.

Далай Лама

В крайна сметка тази „погрешна“ стъпка ни принуди да се завърнем в родния ми град – живописно малко градче, но далеч от възможностите на големия град. Отстрани изглеждаше, че влакът ни е заседнал на глуха малка гара, от която няма измъкване. Сякаш напускайки сигурната си работа, за да последваме една химера, е било грешка с колосални мащаби.

Да, ама не. Както казва Дъглас Адамс:

Може да не съм отишъл там, където исках, но поне съм там, където трябваше да бъда.

Когато се обръщам сега назад, съм толкова благодарна за този обрат на съдбата. Така се оказах близо до майка си в най-тъмния ѝ час. Успях да се погрижа за нея в тежкото ѝ боледуване и да я изпратя във вечния ѝ път.

Тази криза се оказа възможност – за сплотяване на семейството, за духовно израстване, за плащане на дъщерния ми дълг. Когато урокът бе усвоен, изпитанието свърши: отвориха се нови възможности и аз се върнах в големия град като отговорен редактор в хубаво издателство. Започна прекрасно ново начало.

Често си цитирам наум любимо стихотворение, което ми напомня да имам по-голямо доверие в Провидението:

Понякога, уви, така безумно

срещу съдбата ний роптаем шумно,

а тя ни дава често, без да знаем,

дар по– богат, отколкото желаем.

Мнозина към охолство се стремят,

а то им носи болест или смърт,

мнозина други бягат от затвора,

а вкъщи ги убиват близки хора.

И често, паднали на колене,

не знаем за добро ли, или не

се молим...

Тогава нищо друго не остава

на мъдрия, освен за своя слава

съдбата в добродетел да превърне,

щом хода ѝ не може да обърне.

Защото всеки ропот е метеж

срещу Владетеля и кух брътвеж.

Джефри Чосър

Често негодуваме срещу превратностите на съдбата, но тя сякаш винаги ни води към място, където сме орисани да бъдем. И когато свършим онова, което е нужно, вратата се отваря и ни чакат нови възможности.

Научих колко е важно да вярваме, че мястото на което сме в момента, е част от Божествения промисъл за нас. Да имаме доверие, че дори да изглежда трудно и даже страшно, всичко в крайна сметка е за добро. И когато след време се обърнем назад, ще видим как всяко изпитание е било ключово за нашето израстване и ни е помогнало да реализираме в пълна степен своя потенциал. Като парченца на пъзел, които постепенно се нареждат в красива картина. За да засияе в целия си блясък светлината в живота ни, нужни са сенките, които да дадат нужния контраст. Защото без предизвикателствата по пътя, никога нямаше да станем хората, които сме в момента. И, ако трябва да сме честни, ще признаем, че най-големите уроци сме ги научили по трудния начин. Лесният живот не ни учи на нищо.

Това, което ни изглежда като горчиви изпитания, често са прикрити благословии.

Оскар Уайлд

Животът често ни подлага на проверка, само за да ни покаже колко по-големи сме от това, което си мислим. Предлага ни повече възможности, отколкото се осмеляваме да мечтаем. Защото ние сме тези, които си поставяме граници. Сами изковаваме стените на затвора си, опитвайки се да се вместим в рамки, които отдавна са ни отеснели. Понякога обаче съдбата е по-мъдра от нас – разбива стените на ограниченията ни и ни показва колко безпределни са нашите възможности.

Животът иска да ни помогне да станем онези, които сме орисани да бъдем.

Мел Робинс

📖

ГРАНИЦИТЕ НА ЦАРСТВОТО

В Индия станало това.

На царя му се родил син. Всички силни вълшебници, както знаете, донесли на принца най– прекрасните си дарове.

Най-добрата вълшебница предрекла:

–  Няма да види принца границите на царството си.

Всички помислили, че му се предрича царство с безмерни граници.

Но порасъл царският син славен и мъдър, а царството му не се разширило.

Започнал да царува царският син, но не повел войските си да изтласкат съседите.

А когато искал да огледа границите на владението си, всеки път мъгла покривала граничните планини.

В облачните вълни се ширели нови простори. Облаците се трупали на високи хребети.

Всели път тогава царят се връщал пълен със сила, с мъдро решение за земните дела.

Тогава трима стари ненавистници си зашепнали:

–  Дострашава ни. Нашият цар е пълен със странна сила. Царят има нечовешки разум. Може би този разум е противен на хода на земните сили. Човек не бива да стои по– горе от човешкото.

Ние сме отличени с мъдрост, ние знаем пределите. Ние знаем що е да си омагьосан.

Да сложим край на вълшебната магия. Нека види царят границата си. Нека клюмне разумът му и се ограничи мъдростта му в добри предели. Нека той бъде с нас.

Тримата ненавистници, тримата старци повели царят към една висока планина. Чак надвечер стигнали до върха и там тримата изрекли в един глас заклинанието. Заклинанието за прекратяване на силата:

– Боже на човешките предели!

Ти измерваш ума. Ти пълниш реката на разума със земно течение.

На костенурка, на дракон, на змия ще отплувам. Ще науча своето.

На еднорог, на барс, на слон ще отплувам. Ще науча своето.

На лист от дърво, на стрък от трева, на цвят от лотос ще отплувам. Ще науча своето.

Ти ще ми разкриеш моят бряг! Ти ще ми посочиш ограничението!

Всеки знае и ти знаеш! Никой повече от теб. Ти повече от всички. Развали магията.

Щом изрекли заклинанието завистниците, върховете на граничните планини пламнали като алена верига.

Извърнали лица ненавистниците. Поклонили се.

–  Ето я твоята граница, царю.

Но натам вече летяла, изпратена от богинята на доброто земно странстване, нейната първа вълшебница. Преди царят да погледне, над върховете изникнал нечакан пурпурен град, зад него се ширела в мъгли още невиждана земя.

Литнало над града огнено войнство. Засияли най– премъдри знаци.

–  Не виждам границите си.

Завърнал се царят възвеличен духом. Напълнил земята си с решения най– мъдри.

 из "Отворените двери", Николай Рьорих