Да бъдеш дълбоко обичан от някого ти дава сила,

да обичаш някого дълбоко ти дава смелост.

Лаодзъ

Откакто свят светува любовта е движещата сила на живота. От малки започваме да бленуваме за приказния принц/принцеса. С годините нашият идеален образ претърпява развитие – животът има това свойство да ни сваля от облаците и да ни набива малко здрав разум в главите.😆Романтиката започва да отстъпва пред реалността и започваме да разбираме, че сантименталните представи, втълпени ни от холивудските филми или любовните романи, нямат нищо общо с действителността. Причината е съвсем проста: няма идеални хора, нито идеални връзки. Ние също не сме идеални. Странното обаче как забравяме за собствените си несъвършенства и търсим съвършения партньор. 🤔 Мнозина съзряват и надрастват нереалистичните си представи, но също толкова хора запазват илюзиите си и цял живот чакат да дойде „тяхната половинка“. Познавам подобни романтици, останали самотни, защото изискванията им са били поначало неизпълними.

Когато се влюбим, нашият партньор ни изглежда съвършен. Едва след като периодът на розовата мъгла отмине, започваме да виждаме човека такъв, какъвто е. Докато сме влюбени, се опитваме да се показваме в най-добрата си светлина, правим усилие да крием недостатъците си, да надмогваме слабостите си. Но, както казва Лао Дзъ:

Който се надига на пръсти, не може да се задържи дълго прав.

Полека-лека ставаме себе си. Партньорът ни също. И тогава идва голямата драма: олеле, ама той/тя се е променил/а. Не е същият човек, в когото се влюбих. 😱

Същият си е, както и ние, просто вече го виждаме истински (и той нас). Обикновено има два сценария:

А. Опитваме се да го променим. Тъй като определени негови черти ни дразнят, значи той/тя трябва да направи нещо по въпроса. И ако някои от претенциите ни са напълно изпълними (като да си прибира разхвърлените мръсни чорапи), други са нереалистични. Ако очакваме кротък и отстъпчив човек да стане изведнъж пробивен и нахакан – ще останем разочаровани. Или пък чувствителна душа, ранима и деликатна, изведнъж да стане непукист – искаме непостижимото. Да, възможно е човек да се промени, но при едно условие: ако сам пожелае това. И все пак, би могъл да промени само навиците си, не и същността си.

Ако обичате един човек такъв, какъвто е, значи наистина го обичате. Ако искате да го промените, значи обичате себе си.

Св. Августин Блажени

Ето защо трябва да решим дали личността на партньора ни допада като цяло; дали може да го приемем такъв, какъвто е, без да се мъчим да го променяме. Ако отговорът е отрицателен, по-добре направо да преминем към план Б:

Б. Сменяме партньора и продължаваме с търсенето. За да има смисъл тази операция обаче, трябва да сме наясно, че „идеална половинка“ не съществува. Да си дадем сметка с какво може да направим компромис и с какво – не. Уви, повечето хора отказват да правят компромиси за дреболии, запазват невъзможните си изисквания и най-вече: продължават да са привлечени от все същия тип партньори, нищо че преди това връзката не е проработила.

Лудостта – това е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати.

Алберт Айнщайн

Спомням си един познат, който беше посредствен като визия, възможности, средства, амбиции… Определено не беше сред атрактивните мъже, които по един или друг начин привличат жените. Той обаче винаги харесваше най-привлекателните жени, по които тичаха всички мъже: бомбастични като визия, амбициозни и напористи. Всичко, което той не беше. Естествено при това положение нямаше с какво да ги впечатли и винаги си оставаше нещастно влюбен. До следващата фатална жена, по която хлътваше. До него имаше приятни момичета, които го харесваха, но той дори не ги забелязваше. Не е чудно, че така и си остана сам.

Дори в търсенето на любов трябва да влагаме малко здрав разум. Да търсим съвместимост, не съвършенство.

*

Странно обаче как всички виждаме неразумните изисквания на другите, но не сме в състояние да видим собствените си фантасмагории. 🤔

Когато се влюбим, загубваме способността си за обективна преценка. Психолозите твърдят, че след като сме привлечени от даден човек, има кратък промеждутък точно преди да се влюбим, когато все още може да се отдръпнем. Именно в този прозорец трябва да решим искаме ли да бъдем с този човек, или не. На този етап все още може да разсъждаваме трезво, защото веднъж влюбим ли се, вече ще е късно. Древните гърци смятали любовната страст, или Ерос, за своеобразен вид лудост, която заслепява хората и ги кара да губят контрол. 😵‍💫 Ето защо, когато влюбването премине, сами не можем да си се начудим на глупостите, които сме сътворили през това време. Както казва Боб Дилън:

Никога не можеш да си едновременно влюбен и мъдър.

*

Понякога губим търпение и просто се пускаме по течението. Тогава е утешително да знаем, че:

Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш наясно със себе си.

Габриел Гарсия Маркес

Ако обаче откажем да бъдем с хора, които са твърде голям компромис и спрем да се примиряваме с безперспективни връзки, само за да не сме сами, едва тогова ще бъдем готови да срещнем човека, който може да ни бъде истински партньор в живота. Някой, който е на нашето ниво и с когото гледаме в една посока.

Не върви пред мен, може да не те последвам.

Не върви след мен, може да не те видя.

Върви до мен и бъди мой приятел.

Камю:

Някой, чието присъствие в нашия живота ни обогатява и ни прави по-добри хора.

*

Това е голям успех в живота - да намериш такъв човек, който да ти е приятно да гледаш, да е интересно да го слушаш, да разказваш с ентусиазъм, да не е болезнено да мълчиш, искрено да се смееш, да си спомниш с ентусиазъм и да очакваме следващата среща.

Габриел Гарсия Маркес

Най-добре се получава, когато силните и слабите ни страни се допълват – тогава, стига да сме достатъчно умни и толерантни, можем да се учим един от друг. Ако сме мъдри, тогава обикваме другия не ВЪПРЕКИ недостатъците му, а именно ЗАРАДИ тях. Както ни показва известната приказка „Красавицата и звяра“, само любовта е способна да превърне чудовището в чаровен принц. Когато обичаме истински, тогава обектът на любовта ни е най-прекрасният за нас, защото красотата е в очите на гледащия. 😍

Няма значение кой си и как изглеждаш, ако има някой, който да те обича истински.

Роалд Дал

Нашият партньор ще бъде най-важният човек в живота ни, затова е добре да избираме мъдро. Той ще е като огледало, в което ще се отразяват всичките ни качества и недостатъци и ако присъствието му в нашия живот ни облагородява, значи сме направили правилния избор.

Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб.

Габриел Гарсия Маркес

*

Всички изграждаме представите си за любовта, наблюдавайки хората около нас и най-вече – най-близките. Имах невероятната привилегия да бъда дете на две изключителни личности. Баща ми беше ерудит – невероятно начетен човек, развил до съвършенство умствения си потенциал. Майка ми беше неговата противоположност – емоционално интелигентна и сърдечна. Единият се водеше от ума, другият от сърцето. Ако бяха избрали да се учат един от друг, вместо да виждат недостатъците си, връзката им можеше да бъде трансформираща. Уви, мама така и не прояви интерес към огромната библиотека у дома, а баща ми така и не проумя дълбоката мъдрост, идваща от сърцето. В края на живота си и двамата съжаляваха, но беше вече късно – бяха пропуснали шанса си да бъдат щастливи.

Съдбата често е по-мъдра от нас – дава ни дарове, които не оценяваме, преди да стане твърде късно. Хората неслучайно идват в живота ни – може би те са учителите, от които имаме нужда, за да израснем. Можем да се учим както от добрия пример, така и от лошия, стига да приемем, че всеки присъства в живота ни с цел. Вселената обикновено ни заобикаля с хора и обстоятелства, които ни обогатяват или в краен случай, ни дават добри уроци.

Да вземем например Сократ. Неговата жена Ксантипа е останала в историята като пример за свадливост и труден характер. Сократ обаче бил благодарен за присъствието й в живота си. Без нея, твърдял той, никога не би стигнал толкова далеч. Щом можел да се справи с Ксантипа, значи можел да се справи с всичко. 😂

Непременно се ожени. Ако вземеш добра жена, ще си щастлив, ако вземеш лоша, ще станеш философ...

Сократ

📖

 …

Бракът. Почти не познавам хора, които да нямат проблеми с него. За някои е проблем да се оженят, някои имат проблем да се измъкнат от брака. Моето поколение се бореше с отговорностите на брака, сякаш са страшен алигатор в черно блато. Свикнал бях да присъствам на сватби, където поздравявам двойката, и да не се изненадвам, когато след няколко години срещна младоженеца да седи в ресторант с някоя по-млада жена, която представя като своя позната.

–  Ние се разделихме с еди-коя-си — обяснява той.

Защо имаме такива проблеми, попитах Мори. След като чаках седем години да направя предложение на Джанин, започвам да се чудя дали хората на моята възраст са наистина по-предпазливи или просто са по-себични от предишните поколения?

– Жал ми е за твоето поколение –  отвърна той. – В нашата култура е изключително важно да откриеш връзка, основаваща се на обич, защото голяма част от тази култура не ти дава този род неща. Но горките деца днес или са прекалено големи егоисти, за да създадат подобна връзка, или се хвърлят с главата напред в брака и се развеждат след шест месеца. Не знаят какво търсят в партньора си. Не знаят кои са те самите – откъде тогава да знаят за кого се женят?

Мори въздъхна. Толкова много нещастни влюбени се бяха обръщали към него за съвет, докато беше преподавател.

– Тъжно е, защото да имаш любим човек е много важно. Това се разбира най-добре, когато се озовеш в положение като моето, когато нещо не ти е наред. Да имаш приятели е чудесно, но приятелите няма да бъдат при теб през нощта, когато кашлицата те дави, не можеш да спиш и имаш нужда някой да поседне наблизо, да те утеши, да се опита да ти помогне.

Шарлот и Мори, които се познаваха от студентските си години, бяха женени от четиридесет и четири години. Наблюдавах ги и сега, когато тя му напомняше да си вземе лекарствата или идваше да го погали по врата или да поговори с него за синовете им. Двамата бяха един екип, често нямаха нужда от друго освен от един мълчалив поглед, за да разберат какво мисли другият. Шарлот беше по-затворена, не беше като Мори, но знам колко много я уважаваше той, защото понякога, докато си говорехме, той казваше: „На Шарлот може би няма да й е приятно да говоря за това“ и така слагаше край на темата. Само тогава Мори премълчаваше нещо.

– Едно нещо съм научил за брака – рече той. – Чрез него се подлагаш на проверка. Откриваш какъв си ти, какъв е другият, съответствате ли си, или не.

Има ли някакъв начин да се разбере дали един брак ще бъде успешен? Мори се усмихна.

– Нещата не са така прости, Мич.

Знам.

– И все пак има няколко правила, които знам, че са верни, що се отнася до любовта и брака: Ако не уважаваш другия, ще има да патиш. Ако не умееш да правиш компромиси, ще има да патиш. Ако не можеш да говориш открито за това, което става между вас двамата, ще има да патиш. И ако нямаш стабилна ценностна система в живота си, ще има да патиш. Наложително е да имате сходни ценностни системи.

– А най-важната от тези ценности, Мич?

– Да.

– Вярата, че бракът ви е особено важен.

Той подсмръкна и за миг затвори очи.

– Лично аз – въздъхна той без да отваря очи – смятам, че бракът е изключително важно нещо и човек пропуска страшно много, ако не го опита.

И завърши темата с цитат от стихотворението, в което вярваше като в молитва:

– „Обичайте се или мрете.“

Из „Вторници с Мори“, Мич Албом

Превод от английски: Мая Калоферова