Човек без вяра е като птица без крила.

Максим Горки

Иска ни се хората да ни ценят, да признават заслугите ни и да отчитат постиженията ни, но това няма да стане, ако самите ние не се ценим достатъчно. Искаме уважение, само че то е немислимо без самоуважение. Омаловажавайки себе си, сами се принизяваме.

Ако не можеш да вярваш в себе си, как очакваш някой друг да го направи?
Лао Дзъ

Идва време, когато трябва да спрем да очакваме другите да забележат усилията ни и сами да се поздравим за всяко наше постижение. Да престанем да чакаме чужда валидация, а сами да се потупаме по рамото. Нямаме власт над чуждата подкрепа, но можем да открием сила и опора в нас самите. Ако няма кой да стои на трибуните и да вика за нас, докато сме на тепиха, трябва сами да си станем фенове. Понякога дори за малко да заглушим критика в себе си, е напредък, а да си дадем обич и кураж – е истинско постижение.

Никой няма да дойде и да те спаси. Стани и бъди своя собствен герой.

Марк Твен

Не можеш да очакваш силата и увереността ти да дойдат отвън, защото всеки е зает със собствените си битки и дилеми. Единственият, на когото можеш да разчиташ, си самият ти. Затова, когато изпаднеш в затруднение, когато се почувстваш изгубен и уплашен, не забравяй, че винаги имаш близък човек до себе си и това си самият ти. Вместо да бъдеш своя най-голям враг и най-яростния си критик, застани на своя страна, дай си кураж и повярвай в себе си.

Дамян Дамянов явно знае какво е да се чувстваш сам срещу света, толкова хубаво го е описал:

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!

Дамян Дамянов

*

Готови ли сте да станете собствения си закрилник, поддръжник, почитател, спасител?

Да отчитате постиженията си и да бъдете по-снизходителни към неуспехите си, превръщайки ги във важни житейски уроци.

Да станете свой приятел?

Аз също се уча да си бъда добър приятел. Затова ще дам светъл пример и за пръв път в живота си ще се подкрепя сама. Ще надвикам критика в себе си, който непрестанно посочва недостатъците ми, за дам превес на поддръжника и ще си кажа:

Браво, Вера, гордея се с теб:

·            Гордея се, че не предаваш принципите си, колкото и да ти е трудно понякога.

·            Гордея се, че човешката неблагодарност не те е озлобила.

·            Гордея се, че трудностите не те пречупват, а те карат да търсиш нови пътища.

·            Гордея се, че не отвръщаш на лошото, на злобата и на клеветата (благодаря ти, мамо).

Ще стигна дотам, че дори да си благодаря:

·       Благодаря ти, че се опитваш всеки ден да си по-добра от предишния.

·       Благодаря ти, че не спираш да търсиш доброто във всекиго и да виждаш хубавата страна и на най-лошата ситуация. А когато не успееш, гледаш на случилото като на ценен житейски урок.

·       Благодаря ти, че продължаваш да вярваш, че всички сме дошли с предназначение на тази Земя и не позволяваш на трудностите, страха и разочарованието да те отклонят от пътя ти.

😓

Беше трудно упражнение, признавам си. Много по-лесно ми е да се присмея на всичките си недостатъци и да изредя всичките си грешки. Само че как това ми помага да ставам по-добра? Ако някой ни каже БРАВО, ще се почувстваме окрилени, нали? Ще сме готови да надскочим всичко постигнато досега?

Защо тогава ни е толкова трудно да го направим за себе си?

Всичко зависи това кой лайтмотив поддържаме в главата си:

-        Ти не ставаш за нищо, защо ли изобщо опитваш! 😔

Или

-        Ти се стараеш и всеки ден ставаш все по-добър! 😊

Да, да, очевидно е кое ще ни мотивира и кое ще ни накара да замръзнем в състояние на безпомощност. Защо тогава толкова често действаме срещу самите себе си? Защо се саботираме?

Когато не само не получим външна подкрепа, а и самите ние сме срещу себе си, животът става непоносим. Единственото обаче, върху което имаме контрол, е как се отнасяме със себе си. Затова предлагам да послушаме мъдрия съвет на Мая Анджелоу:

Отдавна научих, че най-мъдрото нещо, което мога да направя, е да бъда на своя страна.

Ето защо ви приканвам да си дадете подкрепата, която не получавате от света, защото никой по-добре от вас самите не знае какви усилия ви коства да бъдете човека, който сте. Празнувайте всяка своя победа, колкото и малка да е. Всяка крачка, която сте направили, за да излезете от трудна ситуация, е важна. Отбележете я подобаващо. Радвайте се на малките постижения и само така ще стигнете до големите.

Повярвайте в себе си толкова силно, че и светът да започне да вярва във вас!

Приканвам  ви също така да си благодарите за всичко, което правите, за да бъдете своята най-добра версия днес. Дайте си обичта и уважението, от които имате нужда, за да намирате смисъл да ставате от леглото всеки ден. Понякога няма кой да ти се притече на помощ в случай на нужда, и тогава единственото, което ти остава, е, като барон Мюнхаузен, сам да се измъкнеш за косата от блатото. Това обаче може да стане само с известна доза напереност, вяра в себе, а ако нищо друго не сработи: с чист инат.

И не забравяй:

Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш.

Из. „Мечо Пух“

📖

Барон Мюнхаузен се сражава с турците

…

Ако един човек има смелост да укроти такъв необуздан кон като моя, литовския, то може да му се вярва и в много други неща, дори и в онова, което на мнозина изглежда съвсем невероятно.

Обсаждахме един град, чието име съм забравил. Нашият главнокомандващ искаше да разбере какво става в обсадения град. Но никой не се решаваше да влезе вътре, защото трябваше да мине през укрепленията, покрай постовете и стражите. Само аз, обхванат от служебно усърдие и въодушевен от своето мъжество, реших да проникна в крепостта. Отидох при голямото оръдие и тъкмо когато то изгърмя, яхнах гранатата, за да вляза с нея в града. Но когато бях вече преполовил пътя, през главата ми мина друга мисъл.

„Добре, лесно ще вляза, но как ще изляза? Какво ще стане, когато падна сред града?... С мене веднага ще постъпят тъй, както се постъпва с всеки шпионин: ще ме обесят на първото яко дърво. Ето един край, недостоен за рода Мюнхаузен.“

Докато премислях тия неща, забелязах, че на няколко разкрача от мене лети друга граната, изстреляна от крепостта срещу нашия лагер. „Тя ще ме спаси!“ — рекох си. Веднага се прехвърлих върху неприятелската граната и благополучно се върнах при своите, без да изпълня задачата си, но бях цял и невредим.

Не само аз съм майстор в ездата. Моят кон също беше голям майстор. Той не се плашеше нито от трапищата, нито от оградите, а летеше смело напред. Веднъж, яхнал коня, преследвах един заек, който бързо ми пресече пътя. Тъкмо в този миг една покрита кола като малко вагонче се изпречи между мене и заека. В колата стояха две жени. Конят ми, без да трепне, премина през колата, като влезе през единия прозорец и излезе през другия. Това чудо стана тъй неочаквано, че аз, който съм възпитан човек и винаги съм бил внимателен, този път не успях дори да снема шапката си и да поискам извинение за безпокойството. Бързината на моя кон беше толкова голяма, че когато най-сетне дойдох на себе си от смущението и се обърнах, видях, че сме отминали заека с половин километър. Заекът беше клекнал и ни гледаше презрително. Не пожелах да се върна назад, защото не смеех да сторя това от уважение към моя верен кон.

Друг път се засилих да прескоча едно блато. Пришпорих коня и когато стигнахме в средата на блатото, разбрах, че то е много по-дълбоко, отколкото предполагах. Затова се върнах назад и излязох на брега, за да се засиля още повече. Но тоя път се случи нещо ужасно: цамбурнахме с коня и аз затънах до шия в блатото. Навярно щях да загина, ако не се бях сетил да се хвана за собствената си коса и да се изтегля сам. Коня държах между краката си и по тоя начин спасих и него.

Из „Приключенията на барон Мюнхаузен“ от Рудолф Ерих Распе

Превод: Ангел Каралийчев