Във времена на мрак очите проглеждат...

Теодор Рьотке

Когато гъсеницата е готова да се превърне в пеперуда, тя се затваря в себе си, обвива се в пашкул и започва подготовката за трансформация. Отвън погледнато, сякаш нищо не се случва – това, което протича, е скрито от очите. Точно преди да разпери криле и да се прероди като пеперуда, гъсеницата изживява болезнен период на откъсване от света, на самотно преображение, което променя самата й същност.

Точно когато гъсеницата си помисли, че светът е свършил, се превръща в пеперуда.

Рута Сепетис

Във всеки от нас се крие крилато същество, но за да може да полети е нужна болезнена трансформация. Трябва да оставим зад себе си предишното си аз и да се преродим в нова същност: по-силна, по-красива, по-свободна. Само ако свършим вътрешната работа, нужна за преображението, само тогава ще можем да разперим криле.

Обикновени говорим за духовното усъвършенстване, сякаш е приятно занимание, но всъщност да се издигнеш на по-високо ниво, е труден и болезнен процес. Изисква да се откажеш от удобството на навиците, от привидностите и етикетите и да прегърнеш истината за себе си и за света. Често предпочитаме да си живеем с илюзиите – те правят живота толкова по-поносим, толкова по-лесен. Разказваме си истории и вярваме в тях, защото иначе ще се наложи да приемем суровия факт, че отговорността за собственото ни щастие или нещастие си е само наша. Търсим успокоение в другите, търсим облекчение на болката, която изпитваме, когато животът стане труден. Само че онези, които са тръгнали по пътя на духовното преображение знаят, че конформизмът не е опция, а страданието е неизменна част от израстването.

Главното, на което животът учи човека, не е, че в света съществува страдание, а в това, че от самия човек зависи дали ще го превърне в благо, в радост.

Рабиндранат Тагор

За да можеш да се качиш на следващото ниво, първо трябва да минеш през тъмната нощ на душата. Да прегърнеш сянката си и да се видиш в цялата си нищета: несъвършен и егоистичен, уязвим и слаб, уплашен и изгубен. Едновременно с това обаче да осъзнаеш, че си красив и неповторим, любящ и щедър, мъдър и силен. Едва когато обединиш противоположностите, можеш да станеш завършена личност: съвършена в своето несъвършенство; безкористна в своя егоизъм; непобедима в своята уязвимост; силна в слабостта си. Само позналият болката, ще узнае радостта; само жадният, ще оцени вкуса на водата, само живелият в тъма, ще се удиви на светлината. Ин и Ян в действие.

Единственият начин да откриеш смисъл в промяната е да се потопиш в нея, да се движиш с нея и да участваш в танца.

Алан Уотс

Когато не получим любов и подкрепа отвън, когато се чувстваме самотни и безсилни, може да стигнем до пълно отчаяние и да загубим смисъла на живота си. Или точно обратното: притиснати до стената, да направим квантов скок в нашето развитие и във вакуума на самотата да открием най-добрия приятел: себе си. Да съзрем онова силно, любящо, красиво същество, което винаги сме били, но е оставало скрито зад безбройните стени, с които сме се ограждали. Често сами се отказваме от силата си, очаквайки да получим от другите даровете, които, скрити в сърцето ни, вече са на наше разположение. Ако най-накрая разберем, че любовта и самоуважението са в нас самите, тогава всички изисквания към останалите отпадат. Любовта, която можем да получим отвън, е само слабо отражение на тази, която сами можем да си дадем. Уважението е бледо копие на самоуважението. И най-хубавото от всичко е, че тези съкровища винаги са на наше разположение, но слепи ги търсим извън себе си.

Сред омразата открих, че вътре в мен има непобедима любов.

Сред сълзите открих, че вътре в мен има непобедима усмивка.

В разгара на хаоса открих, че вътре в мен има непобедимо спокойствие.

В разгара на зимата открих, че вътре в мен има непобедимо лято.

И това ме прави щастлив.

Защото казва, че колкото и силно да се блъска света срещу мен, вътре в мен има нещо по-силно – нещо по-добро, което направо отблъсква.

Албер Камю

Да повярваш в себе си е най-силното, най-смелото, най-окриляващото нещо което можеш да направиш в живота си. Ако обикнеш себе си, никога повече няма да се чувстваш необичан или недостоен, защото ще си достигнал до самия извор на любовта. Като феникс, който възкръсва от пепелището на предишната си личност, се възправяме с нова сила, за да започнем отначало – пречистени и помъдрели.

Цялата ни духовна трансформация ни довежда до точката, в която осъзнаваме, че в собственото си същество сме си достатъчни.

Рам Дас

📖

Магазинът на истината

Един човек се разхождал по уличките на провинциален град. Разполагал с време и затова спирал за малко пред всяка витрина, пред всеки магазин, на всеки площад. Като завил на един ъгъл, изведнъж се озовал пред скромно магазинче, под чиято тента не било изложено нищо. Заинтригуван, той отишъл до прозорците и доближил лице до стъклото, за да надникне в тъмната витрина… Вътре съзрял само един пюпитър, на който имало малка табела, писана на ръка, която гласяла:

МАГАЗИН НА ИСТИНАТА

Мъжът се изненадал. Помислил си, че това е някакъв трик, но не могъл да си представи какво се продава там.

Влязъл.

Приближил се до госпожицата на първия щанд и попитал:

— Извинете, това магазинът на истината ли е?

— Да, господине. Какъв вид истина търсите? Частична истина, относителна, статистическа или пълната истина?

Значи тук продават истина. Никога не му било хрумвало, че това е възможно. Да отидеш някъде и да получиш истината било прекрасно.

— Пълната истина — отвърнал мъжът, без да се колебае.

„Толкова съм уморен от лъжите и фалша — помислил си той. — Не искам повече общи приказки и оправдания, лъжи и измами“.

— Пълната истина! — повторил той.

— Добре, господине, последвайте ме.

Госпожицата повела клиента към друг сектор и като му посочила един продавач с мрачно лице, му рекла:

— Господинът ще ви обслужи.

Продавачът се приближил, очаквайки мъжът да му каже какво иска.

— Искам да купя пълната истина.

— Аха. Извинете, господине, но знаете ли каква е цената й?

— Не. Каква е? — отвърнал той по навик. Но всъщност знаел, че е готов да плати всякаква цена за истината.

— Цената е — рекъл продавачът, — че ако си тръгнете с истината, никога повече няма да намерите покой.

Тръпки побили по гърба на мъжа. Не бил и помислял, че цената е толкова висока.

— Бла… благодаря… Извинете… — измърморил той.

Обърнал се и излязъл от магазина с наведена глава.

Почувствал се малко тъжен, като разбрал, че още не е готов за абсолютната истина, че все още има нужда от някакви лъжи за утеха, от някои митове и блянове, в които да намира покой, от някои оправдания, за да не се изправи лице в лице със самия себе си…

„Може би по-късно“, помислил си.

 Антъни де Мело

*

— Невинаги това, което е полезно за мен, е такова и за другия, Демиан. Човек може просто да сметне — и така трябва да бъде, — че цената на нещо полезно е твърде висока за него. Редно е всеки сам да решава каква цена иска да плати за това, което получава, и е логично всеки сам да избира момента, в който да получи онова, което светът му предлага, било то истината или каквато и да е друга „полза“.

Не знаех какво да кажа.

И Дебелия добави:

— Има една стара арабска поговорка, която гласи:

За да разтовариш халвата, най-важно е да имаш съдове, в които да я сложиш.

… с мъдростта и с истината е също като с халвата…

Из „Нека ти разкажа“, Хорхе Букай

Превод от испански: Екатерина Делева