– Кое е по-важно – попита Голямата панда, – пътят или целта?

 – Компанията – отговори Малкия дракон.

Из „Голямата панда и Малкия дракон“, Джеймс Норбъри

Приятелството е като дърво, под което можеш да се подслониш

Самюъл Колридж.

Има три вида приятелство:

• Приятели, които са като листата  на дървото – те идват за малко, правят живота ни по-цветен, а когато времето им отмине, окапват. Тези приятели присъстват в различните сезони на живота ни и, когато изпълнят предназначението си – отстъпват място на следващите.

  
  

• Приятели като клони – те остават доста по-дълго в живота ни – под тяхната сянка можем да се подслоним, но за кратко. Когато годината е лоша и условията – неблагоприятни – се отчупват и на тяхното място зейва рана. Никой не може да заеме мястото им, но пък други клони може междувременно да заякнат и да дадат добра сянка.

  
  

• И приятели като корени – те ни придружават през всички сезони на живота. Няма значение какво е времето - външните условия не влияят на качеството на връзката. Те са здравата опора, от която имаме нужда, за да устоим и на най-силните житейски бури. Живителните им сокове ни поддържат по-време на изобилие и по-време на суша. Докато имаме дълбоки корени, нищо не може да ни уплаши.

Всеки иска да има приятели като корени: за добри и лоши дни. Някой, на когото да разчита в трудни моменти и с когото да сподели радостта си в хубавите. Човек, на когото да разкаже за тревогите си и да празнува победите си. Приятел, с когото може да бъде най-хубавото и най-лошото си аз, защото ще бъде себе си без маска.

Само че, повечето приятели се оказват от първите два вида – те са за кратко в живота ни и рядко остават с нас до края. Освен това, за да имаме добри приятели, самите ние трябва да сме такива.

Всичко, което искаш да получиш, първо трябва да го дадеш.

Петър Дънов

Умеем ли да бъдем истински приятели?

Или забързани в суетата на ежедневието и погълнати от собствените си проблеми пропускаме да видим чуждите?

Когато чуя за поредното самоубийство винаги се питам: тези хора не са ли имали приятели? Те не са ли забелязали самотата, страданието и най-вече: отчаянието им?

Защото истинските приятели чуват не само това, което казваш, а и онова, което премълчаваш. С тях не е нужно да молиш за помощ – сами ще се притекат, когато видят, че си на колене. И ще са винаги на твоя страна, каквото и да се случи.

Ролята на приятеля е да застане на твоя страна, когато грешиш, защото почти всеки би го направил, когато си прав.

Марк Твен

Всеки от нас има моменти на скръб и тъга, когато сме загубили път и посока и тогава хората, които ни обичат, застават плътно до нас и не ни позволяват да потънем в морето от отчаяние. В подобни моменти сме склонни да изпитваме границите на приятелите си – толкова сме наранени, че в гнева си се опитваме се да ги прогоним, защото не искаме да ни виждат, когато сме най-окаяни. И тези, които останат въпреки всичко, те са истински приятели.

Приятел е този, който знае песента на сърцето ти и може да ти я запее, дори когато ти си я забравил.

Дейв Бари

В нашите най-тъмни моменти нямаме нужда от съвети или решения. Това, от което истински се нуждаем, е близост и топлота. Няма нужда някой да се опитва да ни поправя, когато се чувстваме счупени, или да решава проблемите ни, а просто бъде до нас – да усещаме любовта и подкрепата му. Сами трябва да водим битките си и да преживеем болките си, но когато чувстваме, че сме достатъчно важни за някого, за да остане до нас в най-тъмния ни час, тогава намираме сили да се отласнем от дъното. Нямаме нужда от спасители, а от любов и подкрепа, за да  се спасим сами.

Понякога собствената ни светлина угасва и бива разпалена от искрата на някой друг. Всеки от нас има причина да изпитва огромна благодарност към онези, които са ни върнали пламъка.

Алберт Швайцер

В момент на радост, когато празнуваме своя триумф, трябва също да се огледаме внимателно: кой споделя радостта ни? Кой е горд с победите ни и съпреживява успехите ни? Кой ще ни позволи да сме по-успешни, богати, щастливи… от него, без да се озлоби сърцето му? Без да изпита завист и да ни презре, заради собственото си чувство на малоценност? Защото мъдрите хора казват, че „сърцето на хората е отворено надолу“ – някои хора може да те подкрепят в трудни моменти, тайничко зарадвани, че не са в нашето положение. Те обаче няма да са до нас, когато сме щастливи, те могат да бъдат до нас само когато сме по-зле от тях.

Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му.

Оскар Уайлд

Истинските приятели ще са до нас в добър и в лош час. Те ще ни помогнат да станем, когато сме на дъното и ще празнуват с нас, когато сме на върха.

Е, имате ли истински приятели?

А вие самите такива ли сте?

 📖

Из „Голямата панда и Малкия дракон“, изд. Изток-Запад

Превод: Вера Янчелова