Трудни и тъмни времена са пред нас. Скоро всички ще сме изправени пред избора между правилното и лесното.
Албус Дъмбълдор

Винаги е било трудно да постъпваш правилно, независимо от времената. Да се опълчиш на мнозинството, да се откроиш от тълпата – това неизменно те поставя на мушка. Не всеки е готов да понесе последствията от това да бъде различен, мимикрията е защитна реакция.

Само че предавайки своята истина, предаваме частичка от себе си. Конформизмът носи спокойствие, но не и самоуважение. Иска се сила, за да отстояваш своята истина и благородство, за да се бориш за чуждата.

Вечно съм била на барикадата, защитавайки това, в което вярвам. Втурвала съм се в битки без да мисля за последствията, водена от убеждението, че се боря за справедливост. Чудна работа обаче, онези, които мислех, че защитавам, обикновено дори не бяха зад гърба ми, а стояха скрити някъде на завет. Победите ми обикновено бяха пирови, защото най-често ме предаваха именно онези, за които се борех.

Каква е равносметката?

Опасно е да бъдеш прав, когато управляващите грешат, казва Волтер.

А аз обикновено следвах указанията на любимия си Тери Пратчет:

Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва.

За улучването – улучвах, но още пазя белезите от битките. Най-дълбоките рани обаче получих не от враговете си, а от онези, на които помогнах най-много. 😞

Въоръжена с това знание какво правя?

Водя непрестанна война със себе си.

Всеки човек се сражава със собствените си ангели и демони, и всяко същество рано или късно прави избор и става привърженик на определена система от житейски ценности, без които е немислимо да живее истински.

Ан Райс

Непримирими в гърдите ми се борят две души (не знам, обаче коя е ангела и коя демона😂)

– Защо, по дяволите, не можеш да си държиш устата затворена? – чувам се да си крещя вътрешно аз. – Защо винаги казваш какво мислиш, независимо от последствията? Прекрасно знаеш, че има хора, които не заслужават твоята искреност.

– Да, да, знам – оправдавам се аз – все пак съм четящ човек:

За да се разкрие истината, потребни са двама: един, за да я изкаже, и друг, за да я разбере.

Халил Джубран

– Защо помагаш на хора, които вземат добрината ти за глупост? – негодувам срещу себе си аз. – Защо продължаваш да се раздаваш, когато толкова пъти си страдала от човешката неблагодарност?

– Не се боя от враговете, а от онези, които са ми най-задължени – съгласявам се примирено аз, припомняйки си думите на Мариус Куркински:

Много е трудно човек да е безразличен към ритници от хора, на които е дал обувки!

Защо тогава продължавам да упорствам, когато съм наясно, че отстояването на правдата и казването на истината досега са ми донесли само неприятности?

Отговорът е съвсем прост: защото аз съм си аз. Отговарям само за себе си. Готова съм да понеса последствията от  думите и делата си, но не и да предам принципите си. Имам много недостатъци, но подлизурството, подлостта и малодушието не са сред тях. Светогледът ми е вече оформен и Харпър Ли (Да убиеш присмехулник) има голяма заслуга за това:

За да живееш в мир с хората, трябва да живееш в мир със себе си. Единственото нещо, което не се подчинява на мнозинството, е съвестта на човека.

*

Спомням си един знаменателен случай от моето минало. Преди много години, когато бях студентка, имах колежка, която заекваше ужасно. Наш преподавател ни възложи домашна работа и когато дойде нейният ред да представи своята, тя я даде на колежка да я прочете, както винаги правеше. Този ден обаче преподавателят беше станал накриво и не прие, че е свършила заданието; каза ѝ, че изобщо не е трябвало да се записва в университета с този недъг, че мястото ѝ не е в този курс и пр. и пр. На това публично унижение, тя не отвърна нищо, само наведе глава и заплака.

Аз обаче, видна радетелка за справедливост, какво направих? Организирах подписка срещу този преподавател. И какво мислите – от курс от 29 човека се подписахме… 7. А какво стори заекващото момиче? Абсолютно нищо. Дори не се включи в подписката в нейна подкрепа.

Нима това ме спря? Не, разбира се. Отидох с подписката при ректора. Вероятно може да се досетите какъв беше резултатът – ректорът подигравателно омаловажи случилото се:  преподавателят дори не беше смъмрен (не и публично). Единственият резултат от моя Донкихотовски поход беше, че всички онези 7 човека, които се бяхме  включили в подписката, бяхме жестоко порязани на изпитите. Някои директно ги скъсаха. Бях отлична студентка и тогава в 3-ти курс получих първата си четворка – повече не успяха да ми намалят оценката, колкото и да опитваха.

Тери Пратчет казва:

За да опознаеш един човек не ти трябва време, а ситуация.

Така и аз опознах колегите си.

Мислите, че си научих урока? Че престанах да се боря за справедливост, само защото хората не го заслужават? Уви, не. Явно идиотизмът ми е нелечим. Подобно на Волтер, вярвам, че:

Всеки човек е виновен за доброто, което не е направил.

Да постъпваш правилно обаче, може да бъде много, много трудно. Изисква се сила, за да виждаш добрата и светлата страна на живота, въпреки бездушието и егоизма, които ни заобикалят. Нужно е себеотрицание да не спираш да опитваш да правиш света по-добро място, въпреки разочарованията и предателствата. Необходима е истинска смелост, за да бъдеш вдъхновение за другите, когато понякога самият ти си уплашен, обезсърчен и сам.

Да се откажеш обаче от това, в което вярваш, значи да се откажеш от себе си. Да предадеш най-добрата, най-светлата си страна. Да загубиш душата си.

Безверен е този, който казва сбогом, когато пътят стане мрачен.

Дж. Р. Толкин

Ето защо, подобно на гладиатор ветеран, с тяло, осеяно с белези от безброй битки (най-дълбоките – на гърба), продължавам да се сражавам на арената на живота с ясната увереност, че предам ли се, това ще е краят ми. Защото загубиш ли вярата си, откажеш ли се от идеалите си, тогава от теб остава само една празна черупка.

Разликата между добрия и лошия живот е в това колко добре преминавате през огъня

Карл Густав Юнг

*

Една от книгите, които най-добре илюстрират какво е да живееш принципите си, когато е най-трудно е „Дневникът на Ане Франк“. Ето това за мен е сила на духа, независимо от крехката възраст на това 15 годишно момиче.

📖

 Четвъртък, 6 юли 1944 г.

Мила Кити,

Става ми много страшно, когато Петер заговори, че по-късно може би щял да стане престъпник или спекулант; макар че го казва, разбира се, на шега, все пак имам чувството, че той самият се страхува от слабостта на характера си. Непрекъснато чувам от Марго: „Ех, ако можех да съм така силна и смела като тебе, ако можех да прокарвам своето, ако имах такава енергия, тогава бих…“ Същото казва и Петер.

Наистина ли е добро качество това, че не се оставям да ми въздействат другите? Хубаво ли е, че почти изключително следвам пътя на своята собствена съвест?

Искрено казано, не мога да си представя как някой може да каже „слаб съм“ и пак да си остане слаб. Щом вече го знаеш, защо не противодействаш, защо не каляваш характера си? Отговорът на Петер: „Защото така е много по-лесно!“ Този отговор доста ме потисна. По-лесно? Нима един живот, пълен с мързел и измама, е лесен живот? О, не, не може да е истина, не може да е така, не може хората толкова бързо да бъдат изкушени от леността и… парите.

Много дълго обмислях какъв отговор да дам, как да накарам Петер да повярва в себе си и преди всичко как да се поправи; дали мислите ми са на прав път, не знам.

Толкова често съм си представяла колко хубаво би било някой да ми се довери, но сега, когато това стана, виждам колко е трудно да мислиш като някой друг и да намериш вместо него отговора, особено защото понятията „лесно“ и „пари“ са ми напълно чужди и нови. Петер започва донякъде да се осланя на мен, но това не бива да става в никакъв случай. Трудно е за човек с неговия характер да прояви самостоятелност в живота, но още по-трудно е да бъдеш самостоятелен като разумно живеещ индивид. Защото, ако си такъв, ще ти е двойно по-трудно да намериш пътя в морето на нерешените въпроси и винаги да оставаш последователен. Мотая се, дни наред търся някакво напълно ефикасно средство срещу ужасната дума „лесно“.

Как да му разясня, че това, което му се струва лесно и красиво, ще го повлече към дъното – там, където няма вече нито приятели, нито подкрепа, нито нещо красиво; към дъното, откъдето едва ли можеш да се измъкнеш?

Всички живеем, без да знаем защо и с каква цел, всички живеем с цел да бъдем щастливи, живеем различно и все пак еднакво. Ние тримата сме възпитани в добри условия, можем да учим, имаме възможност да постигнем нещо, имаме много причини да се надяваме на щастлива съдба… но трябва сами да я заслужим. И това е нещо, което не може никога да се постигне лесно. Да спечелиш щастието си значи да работиш за него и да правиш добро, а не да спекулираш или да мързелуваш. Леността може да изглежда примамлива, но само трудът удовлетворява.

Не мога да разбера хората, които не обичат да работят, но при Петер случаят не е такъв – той просто няма определена цел пред себе си, смята се за прекалено глупав и нищожен, за да постигне нещо. Бедното момче, той никога не е усещал какво е чувството, когато правиш другите щастливи, а на това и аз не мога да го науча. Той няма вяра, затова всеки път ме боли, когато забележа, че е самотен, ироничен и ограничен.

Хората, които имат вяра, могат да са щастливи, защото не всеки е способен да вярва. Дори не е необходимо да съществува страхът от наказание след смъртта или от пъкления огън. Адът и небето са неща, които много хора не могат да приемат, но все пак вярата в нещо, няма значение в какво, държи човека в правия път. И това не е страхът от Бога, а съхраняването на собствената чест и съвест. Колко красиви и добри биха били хората, ако всяка вечер, преди да заспят, извикваха пред погледа си събитията, станали през деня, и проследяваха точно какво е било добро и какво лошо в собственото им поведение. Така човек несъзнателно се опитва всеки ден отново и отново да поправи нещо в себе си и естествено след време ще постигне много. Този начин може да се използва от всеки, не струва нищо и определено е много полезен. Защото, който не знае тази мисъл, трябва да я научи и изпита: „Чистата съвест прави човека силен!“

Твоя Ане

Из „Дневникът на Ане Франк“

Превод: Емилия Манолова, Храбър Будинов